Много много отдавна, когато хората и всяко създание съжителствали в хармония с природните сили, живеел един сиромах в своята стара колиба извън града и отглеждал болно си дете, като продавал зърно. Той се казвал Алдебаран и притежавал много добри качества, макар и често да си мислел, че е роден с трудна съдба. Алдебаран често се молел и знаел, че силата на търпението и постоянството ще дарят него и семейството му с много блага. Той продавал в близкото градче зърното в различни мелници и така всяка година от парче земя можел да изкара толкова, колкото да преживеят зимата. През останалото време той плащал с цената на потта и кръвта си, за да може да издържи на всичко. Всяка година лекарите отказвали лечението на синът му, тъй като в града добрите лекари се славели с алчността си и не допускали бедните и сиромасите в своите лечебници. Алдебаран вярвал, че Божествата на земята ще се смилят над молбите му и затова всяка вечер след залез слънце той отивал до могилата, разположена близо до нивата му, за да се моли за здравето на рожбата си и за подкрепа от Божествените сили.
Веднъж в сезона на сеитбата Алдебаран решил да сее жито до късно, понеже имало пълнолуние и лунната светлина осветявала като ден могилата и нивата му. Било тихо и спокойно и той орял земята с двата си вола, които му били повече от приятели. Той често им говорел и им споделял мъката си, а те като че ли го разбирали по-добре от всеки друг. След като решил да си почине, се облегнал на една ябълка и се загледал в небето и в ясната месечина. Изведнъж Алдебаран чул нежен женски глас и видял силует на много красива жена в бели ефирни одежди. Тя била облечена в дълга рокля, имала дълги златисти коси и носела златен пояс на кръста си. Тя му рекла:
- Алдебаран, не се страхувай. Аз съм Ищар, богинята на изобилието и красотата. Дошла съм тук. за да ти помогна и няма нужда да се боиш, с нищо няма да ти навредя. Вземи тази кошница, напълни я с жито и ела с мен.
Тя се усмихвала и го подканила да я последва. Слисан от това което вижда, Алдебаран потъркал очите си в недоумение, след което се загледал в прекрасната девойка.
-Не може да бъде! Значи все пак силите са ме чули?!
Покланяйки се на Ищар, той взел със себе си кошницата и я напълнил с жито. В този момент в могилата се открил отвор, през който богинята го подканила да пристъпи. Алдебран се озовал в помещение, в което стоял огромен зелен бик с два златни рога. Ищар му казала да не се бои и му наредила да хвърли житото пред бика, а пред тях се открил втори отвор към друго помещение, което било пълно със злато и скъпоценни камъни. Алдебаран не можел да повярва на очите си и сърцето му започнало да бие учестено от вълнение. Ищар му посочила празната кошница с думите:
-Напълни я с колкото можеш богатства, но трябва да го сториш преди бикът да изяде житото, иначе вратата ще се затвори и ти ще останеш тук, пленен завинаги в образа на бика, който те посрещна. Затова не бива да се бавиш.
Сиромахът, без да губи време, веднага започнал да пълни с шепи от златото и успял да излезе невредим от могилата.
Ищар се обърнала към него усмихната и го изпратила с думите:
- Върви си у дома, но внимавай, дори някой да те вика и да те кара да се обърнеш назад, не го прави, в противен случай ще загубиш всичко. Бъди жив и здрав, вече няма да ти се налага да работиш. Сина ти ще оздравее и семейство ти ще е добре. Никога обаче не забравяй образа на бика и вечер гледай в небето там, където сега виждаш луната. Направи нещо добро за света с богатството, което ти беше дадено. И помни, че за да си богат, винаги твоята ръка трябва да дава и колкото повече дава, тя никога не ще обеднява!
Алдебаран благодарил на прелестната богиня и и целунал ръката в знак на благодарност, впрегнал воловете и тръгнал към дома си. Зад него се чували невидими гласове, викове, крясъци и ругатни. Те го карали да се обърне назад, казва ли му, че нивата му гори, внушавали му, че ще стане още по-беден и го проклинали. Той обаче устоял да се добере до изхода, без да се обърне нито за миг и така благополучно се прибрал вкъщи. Едва при зазоряване можел да заспи, изнемощял от умора и страх, а кошницата завил с рогозката си. Не след дълго той посетил лекарите в града и платил лечението на сина си. Така след година синът му се излекувал, а той решил да се премести в града и да купи нов дом. Започнало да се разказва от уста на уста, че Алдебаран бил станал богат човек, заради златното си сърце, защото споделял дори и залъка си и никога не обеднявал, нито познал лицето на болестите.
Така обещанието на Ищар се сбъднало, а споменът за бика и могилата живели още дълго време. Забогателият сиромах предал легендата за зеления бик и винаги завършвал историята така: За да си богат знай, твоята ръка не ще познае бедност, ако от сърцето си даваш своето притежание и си благодарен на Майката Земя.
