Без съмнение наблюдаването
на движението на Слънцето и Луната се явява най-старата форма на астрономичните
съзерцания. Въпреки, че основният източник на светлина и топлина се явява
Слънцето, основното внимание на древните астрономи и астролози е било насочено
към Луната. И това е разбираемо, тъй като Слънцето почти не мени видимо своята
форма и размер, то винаги остава заслепяващ светещ диск, който не позволява на
практика да се видят никакви други ориентири. Друго нещо е Луната. Всяка вечер
тя проявява своята светлина отразена от Слънцето преминавайки през всички фази -
от тънък сърп до пълен кръг и след това започва да намалява, докато напълно не
изчезне в слънчевите лъчи във фаза Новолуние.
Този цикъл на фазите се повтаря на всеки 29 и половина дни, наречен
синодичен лунен месец.
Покрай
нагледния цикъл на лунните фази, звездобройците от древността не можели да не
обърнат внимание и на друга особеност в
движението на нощното светило, а именно ходът на Луната на фона на звезди и
звездни групи. За наблюдателите на
звездното небе не било трудно да разберат, че в продължение на 27-28 дни Луната
прави пълен цикъл отново до тези звезди, където е била точно преди месец. Този
цикъл се нарича сидеричен лунен месец, който се дели на 27,32 дни. Също така, за
да разберат кой е денят от календарния месец , за древния наблюдател не било
трудно да определи това. Достатъчно е било да се види в кой сектор на небето
попада Луната и да се използва това на практика .
Освен, че
Луната се явявала способ за отчитане на
времето, тя се превърнала в добра схема за следене на циклични събития
произхождащи при едно или друго нейно разположение спрямо звездите. Така е
възникнала система за интерпретация на качеството на времето според Луната и
нейните стоянки - един от най-древните астрологични методи в човешката история.
Точната дата за поява на системата е неизвестна, а и в древността не е било
необходимо да се помни точно кога е възникнала. Системата за лунните стоянки се
появяват при различни народи и места по земното кълбо. Един такъв народ е
арабския, който създава своя класификация от лунни стоянки още в епохата
предшестваща исляма. И други народи от миналото като индийците и китайците също
са съставили своя структура от лунни стоянки, която се базирала изцяло на
положението на неподвижните звезди. Пустинята се явявала идеално място за
наблюдение на Луната и звездите и за арабските бедуински племена това е билo перфектното средство за
определяне на време и пространство. За всички номадски племена от изтока ,Луната
e била по-добър способ
за отчитане на времето от колкото
Слънцето, тъй като постоянното преместване на племената от едно място на друго
не позволявал да се определи фиксиран ориентир в природата, който можел да бъде
маркировка за изгрева и залеза на Слънцето.
Докато
западните народи отчитат движението на слънцето и по това определят качеството
на сезоните и времето, то за бедуините Луната и нейното наблюдение играела и
ключова роля в това да се следят метеорологичните влияния особено появата на
дъждове, като търсенето на вода и пасища е било жизнен фактор за оцеляването
им. Неподвижните звезди и хелиакалните им изгреви и залези се свързвали с
определено метеорологично време от годината. Тази схема за изгревите на
звездите формиращи и лунните стоянки наречена ануа
(мн.ч.) нау (ед.ч- в превод от араб.
буря, дъжд) била разработена от арабите в предислямския период. Тогава възходът
на стоянките са се свързвали с времето на дъждовете и схемата ануа е играела
много важна роля в староарабската астрономия, астрология, метеорология и календарното
учение. В последствие такива ръководства са се съхранили като книги за
дъждовете (кутуб ал-ануа). За основа на
този предмет в трактатите по ануа е служело детайлното описание на Лунните
стоянки и тeхните
астрологични, метеорологични и други влияния. По-късно, когато в арабския
халифат е започнало развитието на науките, наблюденията на бедуините били
включени в астрологичното знание, което след това било ползвано не само в
ислямския свят, но и в християнска Европа, благодарение на преводите от арабски
текстове правени в Испания и Италия през 12-14 век. В епохата на ренесанса обаче
поради ред причини, астрологичните знания започнали да се губят, в резултат на което ролята на лунните стоянки в
западната астрология е отпаднала.
В арабската астрологична традиция лунните
стоянки са 28 на брой и имената им са свързани с неподвижните звезди от
съзвездията. Всяка звезда била определяна с качества, които наподобявали
видимите седем планети. Когато Луната се намира в сектора на съответната звезда
в астрологията е прието, че тя приема енергията и качествата
й докато не се премести до другата звезда или звездна група. Тоест луната се
явява носител на светлина, приемаща я от неподвижните звезди.
За да се
определи началото и края на дадена стоянка астролозите използвали много прост
метод за да разберат в коя част от зодиака изчислено в градуси се намират
те. Кръгът от 360 градуса бил разделен
на 28 равни части, образувани в дробни части от градуси и минути. Наименованията
на лунните стоянки в арабската астрология се свързват с тези звезди и звездни
групи, които ги образуват без да се отчита реалното положение на дадена звезда.
Ако вземем за ориентир реалното разположение на звездите, не можем да получим равни
части на стоянки. Затова наименованията на стоянките нямат пряко влияние спрямо
звездите. От тук идва въпросът и спорът, кой вид зодиак да се използва. Дали е нужно да се гледа реалното
разположение на звездите и сидералния зодиак или е необходимо да се следи по
фиксирания тропикален зодиак. Такъв
спор е имало и в миналото и това ясно можем да видим в ръкописа „Хронология на
древните нации” на средноазиатския учен, астроном и астролог Ал-Бируни.
Неговото пълното име е Абу-р-Райхан Мухамад
ибн Ахмад ал-Бируни. Роден е през 973 , Узбекистан. Той получава широко
математическо и философско образование. Писал е на арабски език. Живял е в Кят
и Курган при дворовете на местните управници, бил начело на академията на шаха,
в която били обединени видни учени. Ал-Бируни е автор на около 150 труда по астрономия,
астрология, геодезия, математика, география, минералогия, физика, фармакология,
философия, история, етнография и филология. Запазени са около 1/5 от тях. Трудовете му съдържат
ценни сведения по история и етнография на народите от Средна Азия, Индия и
Близкия и Средния Изток.
В своята книга
„Хронология на древните нации” Ал-Бируни описва дискусията относно лунните
стоянки с един астроном и пояснява какво трябва да се има предвид. Той казва
така:
„Защото когато аз бях освободен от съда на
Негово Величество и бях лишен от щастието да служа на Кралството, срещнах човек в град Рей, който всички смятаха за обучен
астроном. Той беше изучил съвпада на звездите, които оформяха Лунните стоянки и
беше започнал да събира познанието за тях с цел да се да прогнозират промените в атмосферните
условия. Казах му, че истината е обратна на неговата теория. Природата и нейните
особености, приписвани на Първата стоянка и всичко това, което индусите
свързват с нея се отнася за първата част от Овен, и никога не напуска това
място, въпреки че Звездата (или Звездите, които формират Лунната
стоянка) могат да се отместят. Но тогава човекът стана много горделив и се отнасяше
с мен пренебрежително, при все че беше по-низш от мен в знанията си. Отвърна ми,
че теорията ми е лъжа и поведението му стана изключително грубо, словоохотливо
обясняваше за разликата между нас в богатство и бедност, което обърна темата от
слава, в тема за вина. В това време аз бях в неблагоприятно състояние, огрижен
с проблеми от всички страни. След това обаче проблемите ми затихнаха в някаква
степен и при следващата ни среща той избра да се обърне към мен по-благосклонно.”
По-нататък авторът
отново подчертава, че особеностите и характеристиките за първата лунна стоянка
Ал-Шератан, които и се приписват се отнася към първата част на Овен и никога не се отдалечава от това място, въпреки че звездите които я образуват могат да
се отместят.
Става ясно, че
арабските астролози от миналото са боравели с лунните стоянки спрямо тропикалната зодиакална система, в която
винаги пролетното равноденствие стартира в 0 градуса на знака Овен.
Информация за
лунните стоянки можем да срещнем и в
трудовете на известния арабския алхимик и учен Абул Касим Маслама Ал-Маджрити
живял в ислямска Испания. Датата на раждането му е неизвестна. Умира през 1007.
Взел е участие при превода на книгите от Птоломей – Планисфаериум, подобрил
Алмегист, разширил и поправил астрономичните таблици наречени зиджи, също така
е разработил таблица по която да преобразува датите от персийския календар в
ислямския. Маслама Ал-Маджрити бил един от най-блестящите мюсюлманкси учени по
време на управлението на Ал Хакам 2 в
Андалусия.
В един друг популярен арабски ръкопис
наречен Шамс Ал-Ма’ариф или „Слънцето на Великото познание”, написан през 13
век от алжирския учен, астролог и мистик Аббас Ахмад ибн Али Ал-Буни, срещаме
подробно описание на 28-те лунни стоянки и
звездите, които ги оформят. В него са описани и влиянията на всяка лунна
стоянка, а също авторът обяснява какво ще бъде влиянието върху родения в тях.
Ал-Буни разглежда мистичните свойства на всяка една от 28-те арабски букви и
тяхната връзка с лунните стоянки, като описва техния езотеричен смисъл.
В друг ръкопис Китаб Ал-Булхан или „Книга на чудесата”
от края на 14 век, вероятно писан в Багдат по време на царуването на султан
Жалаирид Ахмад (1382-1410), можем да видим диаграма описваща лунните стоянки,
техните граници и звезди, които се свързват с тях. Книгата е съставена от текстове по
астрология, астрономия и естествознание компилирани от Абд Ал-Хасан
Исфахани в специални раздели с живописни
илюстрации на зодиакални знаци, съзвездия и планети, представени в човешка
форма, заедно с растения, животни земни духове.
По-късно, в
епохата на Ренесанса в Европа между 14 и 17 век усилено процъфтява
астрологичното знание и започват да се превеждат множество текстове от
античността в това число и от арабския свят. Автори като Корнелий Агрипа фон
Нетесхайм - известен немски философ, кабалист и астролог съставя свое тълкуване
за лунните стоянки, базирайки се на индийската, китайската и арабската
астрологична традиция в своето популярно произведение „Окултна философия”.
В арабската
астрология лунните стоянки се използват за специфични цели като подбор на
точното време за всяко важно събитие в живота, с цел постигане на успех в
избора на дни за брак, започване на работа, пътуване, покупко-продажба, съдебен
процес, начало на лечение и др. Освен това те се използват в изготвянето на
различни лекарствени смеси, изработка на талисмани, занаятчийство и дори е
необходимо да се съблюдават за изравянето на заровено имане. Единствено в
трудовете на Ал-Буни можем да срещнем тълкувания относно влиянията на стоянките
върху родения в тях, но трябва да се има предвид, че неблагоприятните
разположения описани от автора не са основен показател за трудна съдба. В подобни
стари текстове могат да се отчетат крайни фаталистични анализи, които не са
актуални за времето в което живеем и затова според мен модерната астрология би трябвало да
се абстрахира от подобен вид мрачни
тълкувания.
Всеки сектор е
разделен на 12°51'26" като началото започва винаги с 0 градуса на знака Овен.
Характера на всяка от 28-те стоянки в миналото се е свързвал с определена
звезда или звезди, които били разглеждани и уподобявани като познатите седем планетите. Например първата лунна стоянка наречена Ал-Шератан,
която означава два знака се свързва със звездите Мезартим, Шератан и Хамал.
Алфа на Овен
(Хамал) заради оранжевия си цвят според Птоломей била свързвана с природата на Марс
и Сатурн. Шератан (бета на Овен) заради белия си цвят се свързвала със Сириус и
природата на планетите Юпитер и Венера. Мезартим (гама на Овен) се явява
първата двойна звезда в зодиака. Нейното име от арабски означава „знак” и в
древността тя определяла началото на пролетното равноденствие. Мезартим се
свързва с природата на Юпитер и Слънцето.
Като значения тя означава експанзия и съзнание = Слънце и Юпитер. Шератан се
свъзрва с пътешествията и симпатия в обществото = Юпитер и Венера, а Хамал се
свързва със силата на действието Марс.
Финално съчетание можем да разберем
като подбуждащо към действие Хамал в комбинация с природата на Юпитер и Венера,
помагащи при пътешествие и извличане на полза. Затова всички древни автори казват, че когато
Луната се намира в първата стоянка това благоприятства пътуванията и е полезно
да се отчита в подготовка на елекция за пътуване. Също така се посочва, че първата лунна
стоянка допринася за разногласия и
кавги, което е марсовото влияние на Хамал.
В античните
арабски писмени свидетелства се казва, че когато изгрява Шератан преди изгрев слънце, се подобрява метеорологичното време, къщите се пълнят с
хора, съседите си подаряват дарове, а бедните нощуват там където пожелаят.
Според Буни :
„Когато луната попадне в тази стоянка, тя има огнена и неблагоприятна природа.
От този сектор се спуска неблагоприятна сила към Земята, която се проявява в
мъст между хората, кръвопролития и подобни негативни събития. Тези, които са
наясно с тази позиция, биха действали мъдро и биха се въздържали от това да предприемат
каквото и да било. Някой разказват, че в този период сънуват кошмари и че имат
неспокоен сън. Онези, които са родени в това време ще бъдат под влияния на негативни черти на характера
си и ще понесат много поражения”.
Общо значение
в елекциите: През дните, когато Луната
се намира в първата лунна стоянка дните са подходящи за пътувания, постъпване в
работа и печелене на пари. Удачно е за шиене на дрехи.
Втората лунна
стоянка наречена Ал-Бутейн или „стомаха на овена” се свързва със звездите Епсилон,
Делта и Ро на съзвездие Овен, които образуват малък триъгълник. Началото и е от
12°51'26" - 25°42'51" на знака Овен. Първата от тези три звезди
Епсилон по своите свойстъва съответства на Юпитер-Венера. Делта съответства на Марс и Ро отговаря на
Юпитер и Венера. Според ръкописите, когато Луната се намира в този сектор, денят
е подходящ за четене, писане и съставяне на научни трудове. Също така е подходящ период за полиране на
камъни за пръстени, приготвяне на
лекарства, посещение на царски особи и шиене на дрехи.
Арабските текстове
казват, че когато изгрее Ал-Бутейн Земята е в тържествено облекло, в сияйна
красота, която радва очите.
В ръкописа
Гхайат ал-Хаким на Маджрити, освен времето за изготвяне на талисмани са
показани различни елективни схеми и тази стоянка се посочва като подходяща за
търсене на съкровища, лов, копаене на
кладенци, откриване на извори и също така е добър период за предписване на
лекарства.
Според Ал-Буни:
„ Когато Луната се намира в тази област, тя има топла и влажна природа. Към
земята се спускат позитивни и благотворни духовни сили. Влиянията ще
благоприятстват повече мъжете отколкото жените. В това време е удачно да се приготвят
талисмани, занимания с химия, занимания с различни творчески и позитивни дела и
също така е подходящ период за учене. Добре е да се изготвят пръстени, да се
бродира, да се смята, да се лекуват болни. Този който е роден в това време ще
има дълъг и щастлив живот. Ще бъде обичан от всеки и ще постига много успехи.”
Общо значение
в елекциите: подходящ ден за общуване с нужните хора за уточняването на целите
и задачите, също така може да се започне нова работа,. Свързана е с
интелектуалната сфера.
Началото на
третата стоянка Ал-Сурая в превод „дъждовете” започва от 25°42'51" Овен -
8°34'17" Телец. Свързва се със
седемте звезди от Плеядите. Плеядите се асоциират със съвпада на Юпитер и
Венера. Когато луната пребивава в този сектор, тя придобива оттенък на тези
планетарни принципи. Тоест способства за постигането на известност и признание,
предоставя помощ и закрила, помага за привлекателност сред хората. Наред с това
тези звезди носят в себе си и елементи на
съблазняването, които може да се използват за да се придобие
благосклонност, в това число и в романтичен план. Звездите оказват влияние върху сферата на
чувствата. Добре е да се взима под внимание при смяната на партньор, търсене на
по-удачен вариант, когато вече е трудно да се поддържат съпружеските
взаимоотношения. Освен това Плеядите благоприятстват пътешествениците и тези,
които смятат да емигрират, също така и за романтичните отношения с чужденците. Смята
се, че тази стоянка е подходяща повече за жените и приготвяне на лекарства за
тях. Благотворна е за беседи с царски особи и управници, с дел да се получи
тяхната помощ и също така за сватбени
церемонии.
В арабските
трактати се казва, че когато изгряват Плеяди шумят сухите треви от горещото
време, магаретата биват хапани от насекоми и трябва да се внимава с
консумацията на месо. Също така се е смятало, че ако човек съумее да види шест или
седемте звезди от Плеяди, това означавало, че той има добро зрение. Според Ал
Буни: „ Когато Луната се намира в тази
стоянка, към земята се спускат топли и студени сили. В такова време е добре да
се приготвят талисмани, да се правят лекарствени продукти, да се започне
лечение, да се пътува, да има занимания с търговия, владетелите е добре да се
женят и да избират робини. В този период каквото и да се започне ще има
благоприятно развитие за човека. Този,
който е роден в това време ще има щастлив живот, ще бъде с благ характер и ще
избягва лошите дела и постъпки, ще харесват хора с добър характер и маниер.”
Общо значение
в елекциите: Удачен ден за печалба и получаване на пари и изобилие. Подходящ е за укрепване на любовните връзки и
встъпване в брак.
Четвъртата
стоянка наречена Ал-Дебаран свързана със звездата алфа на съзвездие Телец
(окото на Телеца) започва от 8°34'17" - 21°25'43" на знака Телец. Самото име алдебаран се свързва със звездата
идваща след Плеяди. „Дабара” от арабски означава след дъждовете, тоест
звездата, която е след дъждовете. Тя е с
оранжев цвят, затова Птоломей я разглежда като
планетата Марс. Тази звезда е
една от най-популярните звезди на всички времена включително и в културата на
инките. В Египет тя е участвала като начална точка за разделение на небето по
три сезона като нейния хелиакален изгрев се явявал знак за настъпването на
наводнения.
Според арабите
Алдебаран има гореща и суха природа, най вероятно е асоциирана с настъпващия
сезон на горещините. В едно от арабските трактати за времената се казва , че:
„Когато
Алдебаран изгрее скалистата земя започва да пече силно. Огъня крие опасност,
вировете пресъхват като е непоносимо топло. Мухите хапят , а децата бродят
неизвестно къде.”
В арабската
астрологична традиция, четвъртата лунна стоянка се свързва с крайно неблагоприятно
време. В ръкописа Шамс Ал-Ма’ариф е описано така:
„Луната тук
има земна природа и чрез позволението на Всевишния към земята идват такива сили,
които са силно негативни и предизвикват към хората чувство за мъст, гняв и
вражда. В такова време не бива човек да
се моли за изпълнение на желание. Не бива да се започват нови планирани дела.
Внимавай с талисманите, каквото и да
правиш, няма да имаш добър резултат. В такова време само се погребват мъртви,
материалните блага се крият, не бива да се разкриват тайни. В такова време е
добре да се копаят ями или да се променя посоката на реките към желаната
посока. В такова време могат да се правят и бентове. Родените в периода на
Ал-Дебаран ще имат живот изпълнен със срам и лишения.”
Общо значение
в елекциите: благоприятен ден за командировка, започване на ремонти или
начинания свързани с тежка работа. Също така е добър за копаене на ями и
кладенци.
В елективната
астрология е общо прието да се смята, че неподвижната звезда Регул има много
силно благоприятно влияние в хороскопа. В десетата лунна стоянка, наречена Ал
Джабха от арабски, челото на Лъва, която в тропикалния зодиак започва от
25°42'51" Рак – и завършва в 8°34'17" Лъв, участват звездите Регул, която
според Птоломей има природа на Марс и Юпитер, Алджебха и Адхафера. В елекциите се свързва с
подходящо време за взимане на бързи решения, среща с високопоставени особи, не
е подходяща за пътуване. Ал-Буни описва
тази стоянка като благоприятна и казва така:
„Когато Луната
се намира в тази област тя има студена и неблагоприятна природа, но за човек тя
действа благотворно. Добър момент за запознанства и правене на любов. Добър е
за премествания. Неблагоприятен за шиене и купуване на нови дрехи. Този, който
е роден в такъв момент ще има щастлив живот и ще се учи много лесно след което
ще постига успехи, но ще бъде податлив на това да проявява хитрост и лицемерие.
”
В ръкописа Гхайат
Ал-Хаким на Маджрити е описано, че такова време е добре да се правят талисмани
за любов и лесно раждане на дете. Добър
период за укрепване на строежи, да се държат затворниците под строг контрол с
подсилена стража.
В елекциите е
прието, че когато луната попадне в знаците на своето падение и заточение в
Скорпион и Козирог е неблагоприятно време за всякакви начинания. Според
принципите на елективната астрология, добре би
било Луната да не попада там. Но спрямо стоянките в арабската традиция
можем да забележим, че две от тях са подходящи за лечение и имат благоприятно
влияние за това. Едната е в знака скорпион от
8°34'17" - 21°25'43", която е осемнадесета стоянка. Името й е Ал-калб Акраб или Сърцето на
Скорпиона, свързва се със звездата Антарес от съзвездието Скорпион. Заради червената си окраска Птоломей я
свързва с Марс и Юпитер. Арабите я наричали Калб ал-акраб – Сърцето на Скорпиона,
която сформира една от най-важните стоянки както и Алдебаран.
В „Книга за
съзвездията” или Китаб Суар Ал-Кауакиб Ал-Табита, съставена и базирана спрямо
класическия труд Алмагест на Птоломей от арабския астроном и астролог Абду
Рахман Ас-Суфи, живял през 10 век , са описани 1018 звезди, като за Антарес
пише следното :
„Звезда за
която латинците казват cor escorpionis e наречена така, защото е разположена в
центъра на дадената фигура. Това е една от най-великите звезди в осмата сфера
на небето. Тази звезда поражда в мъжете велики достойнства. Ако в карта на мъже
се намира в благоприятно място, то тя ще
му помогне да се сдобие с високо положение в обществото, превръщайки го в
изключителна фигура или да го възкачи на престол, или да го застави да покори
чужди земи. Древните мъдреци са смятали, че
ако тази звезда по време на раждане на човек се намира на видно място
или прави благоприятни аспекти с останалите планети, то всички хубави
достойнства ще благоприятстват родения и ще го доведат до добър край. Ако
аспектите са неблагоприятни това означава, че всичко ще е на обратно, човек ще
го чака ужасен край.”
В ръкописа на Ал Буни- Шамс Ал-Ма’ариф
значението на тази стоянка се разглежда така:
„Когато Луната се намира в тази стоянка тя има водна и щастлива природа,
към земята се спускат благоприятна духовна сила. Подходящ период за изглаждане
на враждебни взаимоотношения и братство. Подходящ за лечение на добитък. В
такъв период могат да се режат дървета за нужда. Подходящ момент за изравяне на
имане, за оран и за лечение на животни. За болни хора, могат да се
приготвят по-леки лекарствени продукти.
Подходящ е за кръвопускане от необходимите места. Тези, които са родени в този
период имат несполука в живота. ”
Общо значение в елекциите: ден за тайни и
скрити действия, подходящ за занимания в
сферата на властта, ден за лечение и очистване на тялото от отрови.
Двадесет и трета стоянка наречена Ал-Була или Сад Ал-Була в превод „щастие
на големи глътки” или още „щастието на лакомниците” е разположена в знака
Козирог от 12°51'26" - 25°42'51".
Тя се свързва със звездите Албали или Епсилон, Мю и Ню на съзвездие
Водолей, които първите две се смятат за благотворни, а третата се смята, че им
дава сила. Според Маджрити и Корнелиус
Агрипа времето на тази лунна стоянка се добре да се използва за изготвяне на
талисмани свързани с лечение на болести. Времето също е подходящо за
освобождаване на пленици, време за
освобождаване от задължения, подходящо време и за да се обяви на партньора,
съпруг или съпруга желанието за независимост и освобождаване от връзката. Според
ръкописа Шамс Ал-Ма’ариф на Ал-Буни е подходящо време за служители и работници,
покупка на животни и среща с влиятелни фигури. Описва се също така, че които са
родени в това време биват много щедри хора.
От всички двадесет и осем лунни стоянки в арабската астрология много
важно място заема двадесета стоянка (4°17'09" - 17°08'34" Стрелец) ,
която е наречена Ал-Наим или в превод щраусите. Бедуините в пустинята я нарекли
„На ам Садир” или „щраусите, които пият вода”. Свързва се със деветте звезди на
съзвездие Стрелец: четири от тях се намират на млечния път гама, делта, епсилон
и ета. И останалите са сигма, дзета, пи и тау и Каоус Бореалис на съзвездие
Стрелец. Тази стоянка има огнен характер и се счита за силно благоприятна. В
арабските текстове е казано, че когато изгрява Ал-Наим се появяват студовете и
тогава пастирите се събират заедно за да си разказват приказки. През този
период е удачно да се ловува, да се занимава с дейности носещи благополучие и
удоволствие, пътешествие, дресиране на диви животни, преодоляване на конфликти
и разрешаване на интриги и сплетни, занимания с изкуство, което изисква фина и
детайлна работа. В ръкописа на Ал-Буни
тази стоянка се разглежда като крайно благоприятна и е посочено следното:
„Когато Луната се намира тук, към земята се спускат духовни сили, които
са силно благоприятни за човека. Човек е склонен да се забавлява, да обича, да
се сприятелява. Каквото и да се започне ще има благоприятен краен резултат.
Подходящ момент за работа с изкуство и дребни детайли. Може да се сади, да се
строи и да се шият и купуват нови дрехи. Който се облече с нова дреха в този
момент, тя ще му пасне и ще го радва. Тези, които са родени в този период имат
щастлив и охолен живот, радват се на хубави успехи, късмет и ще постигат много неща.”
За целта на
моето изследване реших да проверя в картите на известни личности дали това което твърди Ал-Буни има
връзка с родените в този период. Разгледах няколко карти където луната в
тази позиция сочи за живот изпълнен с късмет и успехи, попътен вятър и изобилие
от удоволствия. Наред с това тези, които имат това разположение успяват да
реализират себе си чрез изкуството.
Първата карта е на Джакомо Казанова.
Джакомо Казанова е италиански
авантюрист, изявявал се като търговец, дипломат, шпионин, политик, философ,
магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси) и преводач.
Известността му обаче се дължи главно на похожденията му.
Джакомо
Джироламо Казанова е отгледан от баба си. Учил е в университета в Падуа и,
въпреки че е изхвърлен за неприличие, получава докторат по право, когато е бил
едва 17 годишен. После посещава семинарията, откъдето пак го изхвърлят заради
подозрения в хомосексуални прояви. 21-годишен, придобил незнайно къде умения в
лечителство и окултизъм, Казанова започва да се грижи за здравето на възрастния
венециански аристократ Матео Брагадин, който от благодарност го осиновява. През
1749 г. Казанова среща първата си голяма любов Хенриет, която го напуска след време и разбива сърцето му.
Преследван от
Инквизицията в продължение на години, през 1755 г. Казанова е тикнат в затвора
на Венеция за множество престъпления, доста от тях сексуални и всичките му
ръкописи са иззети. Казанова успява да избяга и следващите 18 години странства
из цяла Европа. Той е неуморим комарджия, литератор, превежда
"Илиада" и пише книги, новелите му са издадени в пет тома. Казанова
посещава Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия обсъжда с Екатерина
Велика реформата на календара... Завръща се във Венеция през 1774 г., работи в
местната управа и е шпионин на Инквизицията, докато не е принуден да емигрира
заради острите си сатири по адрес на венецианските първенци. Завършва живота си
като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия.
Строен, мургав
и атлетичен, Казанова притежава изумителната способност да се забърква в
рисковани истории. Сексуалните му завоевания са неизброими. "Няма жена в
света, която да устои на постоянно внимание", е простата му рецепта.
Периодите му на въздържание са принудителни, причинени от здравословни
проблеми. Най-малко 11 пъти се е разболявал
от венерически болести. За разлика от дон Жуан, който изпитвал нужда да
доказва своята мъжественост, Казанова бил ценител.
Казанова умира
73-годишен на 4 юни 1798 г. в замъка в Дукс, в сегашната Чешка република. След
смъртта си става още по-известен и се превръща в символ на сърцераздирателните
чувства и манията за любов.
Съдейки по
Луната в тази стоянка можем да кажем че живота на Казанова е бил изпълнен с
доста запознанства и удоволствия. Тук лунната стоянка се проявява като
склонността да се забавлява и сприятелява лесно.
Жан
Батист Камий Коро е роден на 16 юли 1796 година в Париж в семейството на
притежател на модно ателие. След като завършва лицей в Руан и след като се
връща в столицата през 1812 година, Камий по настояване на родителите в течение
на пет години работи при търговец на сукно, който имал магазин с фирма
"При Багдатския халиф"Но търговец от него не се получило. Тогава
родителите се съгласяват с решението на сина на стане художник. Те му обещават
да му изпращат редовно за издръжка хиляда и петстотин франка годишно. Тази
неголяма сума, позволяваща някак си да се свързват двата края, помогнала на
Коро да се отдаде изцяло на своята работа, на творчески търсения, без да
изпитва при това нужда и страх за утрешния ден, тоест да избегне участта на
много негови съвременници- художници
Неговата
самостоятелна дейност започва в Италия, в Рим, за където художникът заминава в
края на 1825 година и където прекарва около три години. В това време той рисува
градски изгледи с архитектурни паметници и антични руини, прави много етюди и
рисунки от натура, фиксира живи сценки, като се опитва да запечати в беглата
рисунка основния мотив на заинтересувалото го явление. По няколко пъти и от
различни гледни точки той изобразява любимите му здания и окръжаваща природа,
стреми се към яснота и обемност в предаването на архитектурните форми, прибягва
към контраст на светлината и сянката. В течение на половин век, започвайки от
1827 година Коро излага свои картини в Парижкия Салон. Често журито ги
отхвърля, но част от неговите работи имат успех. Понякога към тях са
благосклонни сторонниците на академизма, но по-често се възхищават критиците. В
живота на Коро луната проявява своя характер повече в изкуството и детайлната
фина работа му носи успехи в тази област
въпреки, че повечето от академичните
среди го отхвърлят.
Пабло Пикасо е испански художник и
скулптор, занимава се с живопис, керамика, колажи, графика и т.н.Пабло Пикасо е
роден на 25 октомври 1881 година в град Малага. Той е първото дете на Хосе Руис
и Бласко и Мария Пикасо и Лопес, семейство от средната класа – бащата е
художник, който се специализира в рисуването на натуралистични изображения на
птици и друг дивеч. Хосе Руис и Бласко произлиза от род на дребни благородници
и през по-голямата част от живота си е учител по изобразително изкуство и
уредник в местни музеи. Пикасо проявава интерес към рисуването от ранна
възраст. Едва седемгодишен, баща му започва да го обучава рисуване на фигури и
маслена живопис. Руис е консервативен художник и учител, който смята, че
правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на
човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. Синът му влага такова усърдие
в рисуването, че занемарява училищната си работа.През 1891 година семейството
се мести в Ла Коруня, където бащата е назначен за преподавател в училището по
изкуства, и остава там почти четири години. През 1895 година седемгодишната
сестра на Пабло, Кончита, умира от дифтерия, което оказва силно въздействие
върху него.След този инцидент семейството се мести в Барселона, където Руис
получава назначение. Пабло Пикасо харесва този град и по-късно в моменти на
носталгия го нарича свой истински дом.
В Барселона
Руис убеждава ръководството на училището да допусне сина му до приемен изпит за
класа за напреднали. Този процес обикновено отнема на учениците месеци, но
тринадесетгодишният Пикасо се справя за една седмица и силно впечатлява
изпитната комисия. Той е недисциплиниран ученик, но през този период установява
приятелства, които ще му оказват влияние през целия живот. Баща му наема малка
стая близо до дома им, така че Пикасо да може да рисува самостоятелно, макар и
под негов надзор. Малко по-късно бащата и чичото на Пикасо решават да го
изпратят в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид,
най-престижното училище по изкуства в страната. Пикасо силно се възхищава от
картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните
лица, са отразени в неговото по-късно творчество.
Кристобал Баленсиага - роден през 1895
в Гетария, малко рибарско селце на баското Испанско крайбрежие, Кристобал
Баленсиага е все още доста млад, когато става ясно, че е предопределен за висша
мода.
На 13 годишна
възраст смайва маркизата на Торес с коментара си относно нейната елегантност.
Осъзнавайки
интереса му към висшата мода и естетически потенциал, тя му позволява да
направи копие на Haute Couture дреха, която тя е носела. С трепет, той свършва
работата толкова добре, че тя го възнаграждава обличайки дрехата.
Следващата
година той пътува до Париж. Зашеметен, той поглъща с очи колекциите на
дизайнери като DOUCET, WORTH, DRECOLL и други. След завръщането си от там, на
16 годишна възраст, той отваря първото си шивашко ателие за висша мода в Сан
Себастиян, където адаптира парижката мода за испанските жени.
През 1915, в
Сан Себастиян отваря врати първата модна къща, наречена БАЛЕНСИАГА. През 1920
се появява втората такава, в Мадрид. Той напуска Испания когато избухва
Гражданската война и се установява в Париж, някъде през Август.През 1937 БАЛЕНСИАГА
отваря свой шоурум на Авеню Джордж V. От самото начало стила е създаден
съобразно очакванията му за славата на 30-те години.За себе си той прави
следната равносметка: моделиерът трябва да е като архитект за дизайна, скулптор
за формата, художник за цветовете, музикант за хармонията и философ за
умереност. Година след година, този когото всички наричат моделиерът на
моделиерите на висша мода, удивлява всички с колекциите си и майсторските си
кройки – той променя изцяло женския силует. Също така насочва дарбата си и към
създаването на престижни парфюми.
Наоми Кембъл - Наоми е родена в Лондон,
Англия и не познава баща си, отгледана е от майка си, която е с афро-ямайски
произход. Валери Кембъл е изоставена от бащата на Наоми, когато сега красивата
манекенка е била на едва двумесечна възраст. Майката на Наоми е балерина, която
е пътувала доста често и е оставяла дъщеря си на грижите на бавачка.
Първата изява
на Наоми се случва, когато е на 7 години – изявява се не като манекенка, а като
ученичка в клипа на Боб Марли, към песента “Is this love”.
Своята
професионална кариера на модел, Наоми дължи на Бет Болд – собственик на
“Synchro model agency” и бивш модел. Той я забелязва съвсем случайно. Тогава
Наоми е на 15 годишна възраст.
Скоро след
това, манекенката започва да работи в Elite Model Management и става
професионален модел. В началото на своя път по модния подиум, красавицата снима
в реклами, чрез които успява да стане познаваемо лице за американската публика.
Шеметната и
кариера започва с корица на списание ELLE през 1986 г. Три години след това, Ив
Сен Лоран казва, че ще оттегли всички свои реклами от списанието VOGUE, ако на
корицата няма чернокож модел. Това принуждава собствениците да позволят на
Наоми Кембъл да бъде първата чернокожа манекенка корица във Вог.
На малко
по-късен етап от живота си, дългокраката красавица се снима гола в Playboy,
както и за книгата „Sex” на Мадона. Снимала се е в много музикални клипове, но
като че ли най-запомнящ се остава клипът към песента на Джордж Майкъл „Freedom!
90”. Но Наоми решава, че да участва в клипове и да се снима за кориците на
списания не й е достатъчно. Затова през 1994 г. прави дует заедно с Куинси
Джоунс.
Други известни
личности, които са родени с тази лунна стоянка са: австрийския композитор Хуго
Волф, италианския писател Умберто Еко,
италианският комедиен артист Тото, певецът Лени Кравиц, певиците Йоко Оно и Лаура Ниро, американската
астроложка Марион Марч, Майк Тайсън и още други.
Разбира се, не можем да правим крайни
заключения и анализи относно разположението на лунните стоянки в наталната
карта, но това може да даде един нюанс и допълнителна щриха към
тълкуването. Също така трябва да се има
предвид, че тълкуванията дадени от миналото са били актуални за тогавашното
време и не бива всичко да бъде приемано буквално в настоящето.
Въпреки че в исляма практикуването на
астрология и окултни науки се заклеймява, това не е възпирало интереса на
хората и онези, които практикуват най-древната наука да намират най-близкия и
точен път към мистично вдъхновение спрямо разположението на звездите.
Познанието за лунните стоянки се използва в практиките на суфи ордени в Иран,
Египет, Турция, Европа, Америка и Азия, като предимно то се прилага за подбор
на точно време за духовно лечение чрез молитви, лечение с изричане на коранични
текстове наречено Рукиа, изготвяне на талисмани за различни цели, подбор на
точно време за медитация и отваряне на съзнанието към духовно пробуждане.
Би било
интересно да се намерят подходящи взаимовръзки и чрез емпиричен опит да се правят
наблюдения и сравнения. Също така освен елекциите и натала, лунните стоянки
могат да се следят в ежедневните транзити и вторични прогресии и да се правят
анализи и взаимовръзки. В метода вторични прогресии може да се следи Луната и
стоянката в която попада и да се разгледа периода и евентуално да се добави
някаква щриха към тълкуването. От личен опит мога да пример със себе си, когато
Луната по метода прогресия беше в двадесета
лунната стоянка, тогава усилено се занимавах с рисуване и изкуство и
това ми беше дало много добра възможност за обществена изява и популярност
свързана с рисуването и музиката. След което разгледах и други хороскопи на мои
близки и ги разпитах за тези периоди в живота им, оказа се, че всичките са
имали благоприятни моменти свързани с изкуството, любовта и учението. Домовете,
в които попадат градусите на стоянките ще покажат в кои области ще се проявят
характеристиките им. По метода прогресия
ще бъде интересно да се изследва Луната и нейните стоянки, дали тя няма
да ни разкаже още за своите тайни в периода, в който се намираме. А това
оставям и на Вас и Ви пожелавам приятно тълкуване, и нека луната със своите 28
стоянки да Ви разкрие още много мъдрост и духовно разбиране!
Източници: LAS MANSIONES
DE LA LUNA-Tito Maciá; Шамс Ал Мариф-
АлБуни; Гхаят Ал-Хаким- Маслама Ал
маджрити; Окултна филофосия- Корнелий
Агрипа фон Нетесхайм; „Хронология на древните нации”-Ал-Бируни; „Книга за
съзвездията”- Ас-Суфи.
http://moda.spisanie.to/vip/1586-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B0%D0%B3%D0%B0; http://ezine.bg/n60-34572-%D0%9A%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9D%D0%B0%D0%BE%D0%BC%D0%B8_%D0%9A%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D1%8A%D0%BB
Реджи 2015
