Винаги едно пътешествие към свято място е пътуване към самия
себе си. Това са крачки не към някаква определена туристическа дестинация, а
към вътрешното пространство, което винаги чака да бъде запълнено с прозрението,
вярата и любовта към Създателя.
Имах възможността да посетя Света
Гора и да разбера какво представлява
едно духовно поклонение. Това което усещах през цялото време е една огромна
закрила и напътствие, което беше толкова осезаемо и силно, че не можех да го
объркам с друго нещо. През моето око на
сърцето успях да доловя силата на молитвата, поклона и благодатта, които
изпълваха всяка една скала, растение и икона. Навсякъде се усеща умиротворение,
което те кара да изпаднеш в естествена медитация. Дали това
беше от моята душевна настройка, не мога да кажа със сигурност, но
определено там се случваха чудеса, които всеки един вярващ човек е хубаво да
преживее и види със собствените си очи.
Това , което аз наричам вяра е
едно вътрешно дълбоко уповаване изпълващо сърцето със светлина идваща отвъд
нашите сетива. За мен няма разделение на нещата, всичко е Едно. Самите средства
за достигане до този вътрешен неизчерпаем извор може да са различни, но целта е
винаги една. Дали ще се поклониш в судж, или ще направиш поклон пред чудотворна
икона или ще напяваш мантри, това са все средства за постигане на едно и също
състояние наречено поклона на просветленото сърце.
Живеем в ежедневие, което ни
изпълва с много излишен стрес и напрежение, които пречат на съзнанието да може
да види вътрешните съкровища, която всяка една душа носи. Бягането от
реалността с цел отдих към различни популярни дестинации е само повърхностно
подобие на истинското духовно поклонение, което може да даде истински отдих на
душата ти…Едно такова място където чудесата се случват всеки ден и час може
тотално да промени възприемането на обективната реалност и да те накара да се
обърнеш навътре и да видиш нещо , което няма как да се обясни и опише с рамките на езика. Това нещо не може да бъде
вкарано в някакви ограничения.
Това , което аз разбрах е , че
истинската църква, джамия и ашрам се
намира между хората, които споделят това виждане и усещат това живо
нещо, което те изпълва. За съжаление външното проявление на религиите
няма нищо общо с мистичното разбиране за това , че няма разделение в духовните
нива. Всичко е в едно цяло, което действа в синхрон със всичко останало в
материалния свят.
Въпреки, че беше много топло и
преходите , които правихме бяха физически натоварени, видях , че едно
истинско поклонение съдържа в себе си борба с фалшивите ни представи за себе си, което мога да го нарека жертва на
его съзнанието. Отделно каляването на търпение и воля са качества, които всеки
вярващ трябва да възпитава в себе си. Всеки един момент , преживяване и сън
беше напътствие и урок от духовния свят и тези ценни моменти оставиха следа в
мен, която ми показа много неща, които не мога да облека всичко в думи.
Средствата за постигане на връзка
с невидимото могат да имат много външни форми, но вътрешното състояние е винаги
едно и също при всички. Да разбереш и видиш
фините принципи, които задвижват всичко. Да разбереш, че Твореца е един за
всички и да бъдеш изпълнен с молитва не само за себе си.
Имах и възможността да се докосна
до човек, който е преживял истинската си реализация на духовно съзнание. Това
бе доказателство за мен, че човек носи в себе си и светлината и връзката с Цялото винаги. Просто трябва да я види вътре
в себе си. Той каза няколко изречения,
които бяха толкова прости и смислени, че нещата, които очаквах да разбера ми се
изясниха в този момент. Около него можеше да се усети едно светло присъствие,
което ме караше да изпитвам едно голямо уважение и почит към него. Благодатта
,която се изливаше ме накара да видя един истински жив светец. Това бе истинско
духовно преживяване за мен и това което той каза пося в мен още по-силна вяра и
разбиране за истинската ни цел. За него ние бяхме като отворена книга, която бе
прочетена и нещата , които получихме бе скъпоценен дар, който не може да се
замени с нищо.
Всяка една крачка, всеки един
поклон и молитва в градините на Божията майка бяха изпълнени с благодарност и с
отворено сърце. Благодаря на Бог, на светците, ангелите и на моите приятели. С
поклон…!
РЕДЖИ 2014
