Дали съдбата ни е предначертана?
Или всичко което правим е наш избор ? Много често си задаваме този въпрос
търсейки някаква максима или формула за да имаме обяснение за нещата които ни
се случват. Идеята за време и пространство се свързват с принципа на Сатурн ,
който като че ли създава вид пелена за ума, който вижда нещата праволинейно и
ограничено. Ума в източните философии се описва като средство за постигане на
по-висше съзнание. В йога се говори за самадхи- крайната цел на всички търсещи
себе си. Постигайки просветление, умът
спира да бъде пречка за съзнанието.
Взимайки предвид първия принцип
на Херметичната философия, който гласи така : Вселената е ментална и жива, можем да съдим ,че явленията и формите, които
съществуват във пространството са предвидени с някаква идея. Тази идея можем да
наречем провидение или замисъла на Създателя. Всичко е създадено с точност и
мярка и им свой смисъл. Следователно
всяка една човешка съдба има своя замисъл и принос, като под понятието съдба
имаме не само земната съдба на човека. По скоро
съдбата на душата, която следва Божествената мисъл.
Често си мислим, че ние правим
определен избор и това довежда до появата на събитията и казваме, че ние сме
причината за случващото се. Но това идва от ума и разбирането за Аз, които са
преходни. Ако окото на душата е отворено, човек ще види и ще разбере, че не той
е причината за това действие, а че има сила , по-висша от него която действа
чрез него. Някой ще кажат : Ама как така, значи нямаме воля за действие? Значи
сме само като проводници и нищо друго?
Всевишния Създател е създал две съдби за
човека. Едната съдба е основа за него и тя не може да се промени, а другата е
неговата свободна воля, която може да се отклони за малко или да лъкатуши, но
никога не би се отклонила от основната съдба дадена от Бог. Също така има
основни кардинални точки, където свободната воля и съдбата се срещат и точно в
такива моменти, човек може да прозре много неща само, ако е наблюдателен.
Такива моменти могат да настроят съзнанието на човек към това той да бъде
отворен за напътствия идващи от сърцето му. Колкото повече човек синхронизира
свободната си воля със сърцето си, толкова повече той се отваря за божествената
мисъл и съдба.
Отваряйки сърцето си чрез вяра и
любов човек започва да се слива много често със съдбата дадена от Бог.
Съзнанието се издига до ниво където вече миналото и бъдещето са тук и сега. Окото на
душата започва да вижда ,че всичко се случва тук и сега и че няма вече граници
и понятия за минало и бъдеще.
РЕДЖИ
