неделя, 3 август 2014 г.

Света Гора- градина на светии, ангели и чудеса


 Винаги едно пътешествие към свято място е пътуване към самия себе си. Това са крачки не към някаква определена туристическа дестинация, а към вътрешното пространство, което винаги чака да бъде запълнено с прозрението, вярата и любовта към Създателя.
Имах възможността да посетя Света Гора и да разбера какво  представлява едно духовно поклонение. Това което усещах през цялото време е една огромна закрила и напътствие, което беше толкова осезаемо и силно, че не можех да го объркам с друго нещо.  През моето око на сърцето успях да доловя силата на молитвата, поклона и благодатта, които изпълваха всяка една скала, растение и икона. Навсякъде се усеща умиротворение, което те кара да изпаднеш в естествена медитация.  Дали това  беше от моята душевна настройка, не мога да кажа със сигурност, но определено там се случваха чудеса, които всеки един вярващ човек е хубаво да преживее и види със собствените си очи.
Това , което аз наричам вяра е едно вътрешно дълбоко уповаване изпълващо сърцето със светлина идваща отвъд нашите сетива. За мен няма разделение на нещата, всичко е Едно. Самите средства за достигане до този вътрешен неизчерпаем извор може да са различни, но целта е винаги една. Дали ще се поклониш в судж, или ще направиш поклон пред чудотворна икона или ще напяваш мантри, това са все средства за постигане на едно и също състояние наречено поклона на просветленото сърце.
Живеем в ежедневие, което ни изпълва с много излишен стрес и напрежение, които пречат на съзнанието да може да види вътрешните съкровища, която всяка една душа носи. Бягането от реалността с цел отдих към различни популярни дестинации е само повърхностно подобие на истинското духовно поклонение, което може да даде истински отдих на душата ти…Едно такова място където чудесата се случват всеки ден и час може тотално да промени възприемането на обективната реалност и да те накара да се обърнеш навътре и да видиш нещо , което няма как да се обясни и опише  с рамките на езика. Това нещо не може да бъде вкарано в някакви ограничения.
Това , което аз разбрах е , че истинската църква, джамия и ашрам се  намира между хората, които споделят това виждане и усещат  това живо  нещо, което те изпълва. За съжаление външното проявление на религиите няма нищо общо с мистичното разбиране за това , че няма разделение в духовните нива. Всичко е в едно цяло, което действа в синхрон със всичко останало в материалния свят.
Въпреки, че беше много топло и преходите , които правихме бяха физически натоварени, видях , че едно истинско поклонение  съдържа в себе си  борба с фалшивите ни представи за себе си, което мога да го нарека жертва на его съзнанието. Отделно каляването на търпение и воля са качества, които всеки вярващ трябва да възпитава в себе си. Всеки един момент , преживяване и сън беше напътствие и урок от духовния свят и тези ценни моменти оставиха следа в мен, която ми показа много неща, които не мога да облека всичко в думи.
Средствата за постигане на връзка с невидимото могат да имат много външни форми, но вътрешното състояние е винаги едно и също при всички.  Да разбереш и видиш фините принципи, които задвижват всичко. Да разбереш, че Твореца е един за всички и да бъдеш изпълнен с молитва не само за себе си.

Имах и възможността да се докосна до човек, който е преживял истинската си реализация на духовно съзнание. Това бе доказателство за мен, че човек носи в себе си и светлината и връзката с  Цялото винаги. Просто трябва да я види вътре в себе си.  Той каза няколко изречения, които бяха толкова прости и смислени, че нещата, които очаквах да разбера ми се изясниха в този момент. Около него можеше да се усети едно светло присъствие, което ме караше да изпитвам едно голямо уважение и почит към него. Благодатта ,която се изливаше ме накара да видя един истински жив светец. Това бе истинско духовно преживяване за мен и това което той каза пося в мен още по-силна вяра и разбиране за истинската ни цел. За него ние бяхме като отворена книга, която бе прочетена и нещата , които получихме бе скъпоценен дар, който не може да се замени с нищо.
Всяка една крачка, всеки един поклон и молитва в градините на Божията майка бяха изпълнени с благодарност и с отворено сърце. Благодаря на Бог, на светците, ангелите и на моите приятели. С поклон…!
                                                                                                                                     
                                                                                                                                     РЕДЖИ 2014