събота, 13 февруари 2016 г.

Нека обичаме

Червено вино, рози, целувки и цял арсенал на доказателство за истинските ни чувства към нашата половинка са само част от целия романтичен репертоар . В навечерието на 14 февруари молове, магазини, заведения тръбят със своите оферти и на всякъде се усеща любовната атмосфера, но в тази атмосфера има като, че ли нещо гнило и нереално. Честно да  кажа, не харесвам този „празник”, а и не съм на мнение, че трябва да се ограничим с един ден от годината за проява на любовта си към партньора.
Нужда от любов има всяко живо същество, но в последните години това се превръща в театър и показност като благодарение на консуматорското мислене и романтиката отиде по дяволите. Все повече сайтове за запознанства, фалшиви чатове и задкулисни истории. Все повече рани, болка и напразни надежди. Ако забелязвате много хора имат проблеми в отношенията, масови разводи и компромисни връзки, които се градят на консервативни шаблонни поведения изискващи много усилия.

Според мен всичко това се поражда от липсата на истинска комуникация между хората.  Комуникацията между хората се поражда от сърцето и истинския обмен на енергия се корени там.  Живеейки с новите технологии и бидейки все повече време в ума си, хората започват да възприемат и отношенията само чрез главата си. Всеки се страхува да падне в сърцето. От английски език fall in love –влюбен или паднал в любовта , в сърцето си. Любовта е лудост, опиянение и екстаз. Любовта не мисли за утрешния ден, тя е тук и пламти сега. Умът на човек се страхува от загубата на контрол върху ситуацията. Не може вече да управлява, когато на власт е сърцето.

Разбира се на всеки един от нас се случва да паднем яко в сърцето и да се отворим към другия човек. Това винаги носи риск от нараняване,  но пък какво е сигурно освен смъртта в този живот... Един път си наранен , втори път си наранен и лека полека ума казва: „Хей да не си луд, ти нямаш акъл, къде си тръгнал да се раздаваш? Я се затвори и повече да не си посмял да се доверяваш на тези чувства!.” И лека полека човек започва да живее в главата си като заключва вратата на сърцето си с огромни катинари. След това среща един, втори, трети човек, има разговори , общуване , опити за романс,  но катинара е заключен. 
 От едната крайност към другата, което поражда вътрешен конфликт. Това в астрологията се свързва с аспекта опозиция и знаците Овен и Везни. Когато двата принципа искат своето си се получава борба и загуба на ценна енергия. Тази енергия може да се трансформира като се намери баланса между двете сили чрез приемане и разбиране. Ако твърде много се отдалечим от ума съвсем ще загубим реална преценка и ще се водим само от емоциите си или пък, ако съвсем пренебрегнем сърцето си ще сме прекалено много в свят на ограничения и критики. Когато приемем енергиите на двата принципа в нас, тогава вече те не враждуват, помиряват се и действат в съгласие в нас.
Тъй като технократичния свят не можем да го избегнем , а и няма за какво да го правим , можем да хармонизираме енергиите в нас чрез природата. Природата е най-лечебният дар, който може да излекува душевните ни травми и да ни върне отново в центъра. Отделяйки време за ума е нужно да отделим и време за сърцето си от където произлиза истинското общуване.  Проблемите в отношенията се решават   чрез  повече разговори и разбиране на другата гледна точка.
Много са малко хората, които биват пример за хармонични отношения, но те най-вероятно са усвоили  изкуството на общуването по между си. Като общуването може да бъде вербално или невербално.  За мен това е най ценното нещо в личните отношения. Може би ни е нужно малко повечко смелост да бъдем себе си и да изразим мислите и сърцето си към другия. Може би сме малко изчакващи и в сянка… Не е ли време вече да бъдем участници в живота и да спрем да чакаме идеали, принцове и принцеси.


Нека си подарим повече любов, повече емоции и нека споделяме своите чувства без  да се страхуваме от загубата и раздялата. Нека обичаме! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар