неделя, 21 юни 2015 г.

Приказка за сребърният Рак

В едно крайбрежно малко градче живеел един много добър и грижовен рибар. Той имал скромна гостилница в която, който и да  влезел можел да се почувства като у дома си. Рибарят не взимал пари за своето обслужване, но тези които имали на сърце винаги се отблагодарявали подобаващо. Той притежавал много добри качества, но сърцето му било пусто, защото все още не бил женен. В градчето всички го обичали и повечето са се опитвали да го сватосват, но така и никога нищо не се получавало.

Веднъж Бог искал да изпита неговата доброта и изпратил свой ангел, който се явил в образ на просяк. Един ден дрипавият просяк застанал пред вратата на заведението и почукал. Рибарят отворил вратата и вежливо го поканил на близката свободна масичка. Донесъл му хляб, супа и маслини. Просякът през цялото време мълчал и хапвал залъка с маслините и супата. След като се нахранил извикал домакина и ми казал:
- Затова, че си добър и вежлив човек искам да ти споделя една тайна. През всичките тези години  ние виждаме в твоето сърце и знаем, че се чувстваш самотен. Затова ще ти помогнем.
Рибарят слушал внимателно и рекъл:
- От къде знаеш какво е в мен? Сигурно си чувал нещо от някого за мен?
-Няма значение, сега ме слушай добре! На пълнолуние отиди вечерта на брега на морето с твоето куче.Изчакай докато то почне да лае, след това вземи шепа пясък и я хвърли във водата.Ще се появи един голям сребърен рак и ще отвори щипките си за да получи дар от теб.Ще вземеш хляб и риба и ще му ги подадеш. Бъди благословен и нека твоето семейство да носи радост на всички, които се докоснат до теб.

Домакина изпратил своя странен гост и му благодарил за споделената тайна, като обещал да стори казаното.  На следващото пълнолуние вечерта той отишъл на брега на морето със своето куче и изчакал.  Седнал върху пясъка и се загледал в лунната пътека във водата.  Кучето започнало да лае и той хвърлил шепа пясък в игривите лунни вълни. След малко към брега изплувал един огромен сребърен рак, който отворил щипките си и останал неподвижен. Той бързо поставил в щипките му хляба и рибата и се отдръпнал назад. Ракът започнал да мени формата си и се превърнал в много красива жена с дълги сребристо руси коси. Тя му рекла така:

-От днес на сетне аз ще бъда твоя жена и спътница в живота. Ще ти помагам  във всичко и ще се грижа за нашите деца. Ти заслужи тази хубава съдба.
Рибарят изумен от красотата и думите й разбрал, че благословията на просяка го достигнала. Зарадвал се от сърце и искрено благодарил на Бог и казал:
- Велик е Бог, щом е така, така да бъде! Бъди моя съпруга и знай, че сърцето ми ще принадлежи само на теб.
Така след това рибарят и хубавицата от морето се оженили и всички в градчето им завиждали благородно за любовта и семейството, което са създали. Тя била грижовна съпруга, майка и останала символ в историята като закрилница на дома.  Двамата оставили своя отпечатък във времето и били пример за истинско благословено семейство. Така Бог свързал двамата и ги научил на мъдростта, че домът е там където е сърцето.
                                                                                                                                 
                                                                                                            Реджи 2014

Няма коментари:

Публикуване на коментар