петък, 27 септември 2013 г.

ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА

ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА

Димитър Кожухаров

“Пътувал съм, сине мой, в много градове и съм видял най-удивителните неща , които са в Египет и Вавилон, който е в посока на Ефрат.Събрал съм най-доброто от мъдростта на първите авторитети , които стояха пред мен.Всичко това съм направил подобно на пчелите, които събират мед от дърве тата и всички видове растения и тук съм изложил нектара на цялото това знание.”Така започва първа книга от “Кармен Астрологикум” на Доротей Сидонски(I в.).По подобен начин събирайки на едно място дати, събития, личности и книги и ние ще се опитаме да направим едно изложение на историята на астрологичната доктрина така както тя е достигнала до нас през вековете събрала в себе си хилядолетна мъдрост и знание и оцелявайки след преследвания, гонения , клади , хули и анатеми от старо и най-ново време.


Периодизация

Както много неща в астрологията , така и въпросът за периодите, през които тя е преминала е твърде спорен.Предлагани са различни схеми с оглед на едни или други критерии. Например според териториалния принцип разделението би трябвало да бъде изглежда така- вавилонска, египетска, елинистична, римска, персийска, арабска, индийска, византийска, средновековна, ренесансова и модерна. Следвайки обаче вътрешната логика на развитието на астрологичната доктрина и усъвършенстването на астрологичните техники ние предлагаме една друга периодизация:
протоастрология – XVI – III в.преди н.е.Това е всъщност т.н. предзнаменователна или вавилонска астрология и главното място, където тя се развива е Вавилон.Това е времето, когато се зараждат и създават астрологичната и астрономичната науки.
хороскопична астрология – от II в. преди н.е. до VI след н.е.Това е времето , когато се създава астрологията във вида , в който днес я познаваме . Този период може да се нарече също елинистична астрология поради хегемонията през този период на гръцкия език и култура.
класическа астрология – от VIII в. до XVII в.Това е периода , през който астрологията преживява своя най-бурен разцвет и това е времето, когато творят най-светлите и издигнати умове на епохата.Тогава се разработват, усвояват и прилагат набора от класически астрологични техники.Най-често използвания термин за астрологията през този период е юдициарна астрология, което може да се преведе като фаталистична астрология, в която звездите категорично и безапелационно диктуват съдбата на родения.Този период обаче може да бъде разделен на два етапа:
арабска астрология – от VIII в. до XI в.-усвоява се наследството на елините и персите , пишат се много книги
европейска астрология- от XI в. до XV в.е периода на средновековната астрология , когато се превеждат и издават многобройните арабски астрологични трактати и от XV в. до XVII в. е периода на ренесансовата астрология, когато астрологията е в разцвета си , но вече започват да се долавят първите признаци на нейния упадък.
съвременна или модерна астрология – от XVIII в. до XXI в.Този период също има два етапа:
период на упадък –от XVIII в. до началото на XX в. , когато астрологията е изтласкана от научната сцена в резултат на научните открития и постепенно залязва, за да се съживи отново в началото на XX в.
модерна астрология –от началото на XX в. до наши дни, когато след клиничната смърт, на която я обрича науката, тя отново се събужда и адаптирайки се към новите условия , постепенно става част от нашия живот.
Протоастрология или астрология на предзнаменованията

Както показват най-новите проучвания не е възможно да се постави начална дата или година на възникването на астрологията.Възникването на астрологичните представи и идеи не е едновременен процес за различните страни и народи ,но това което със сигурност може да се заяви е ,че Месопотамия или Двуречието- територията намираща се между реките Тигър и Ефрат е рожденото място на астрологичната наука.Въпреки че има сведения на древни историци и хронисти , които отпращат далеч назад във времето възникването на астрологията, преобладаващото мнение на съвременните изследователи е, че тези информации са недействителни.Така например Диодор Сицилийски пише в книгата си “Историческа библиотека” , че когато през 356 г. преди н.е. войските на Александър Македонски завладели Вавилон , халдейските жреци твърдели , че техните астрологични наблюдения обхващат период от 473 хиляди години преди похода на завоевателя.Това обаче не попречило на Ал.Македонски да унищожи цялата библиотека заедно със съдържащата се в нея информация.
Основен източник на достоверна информация относно различните астрологични системи по това време се явяват клинописните глинени плочки намерени в Месопотамия след разкопки през 1853 г.Тогава е открита Ниневия, древната столица на асирийския цар Ашурбанипал, управлявал в периода 668-631 г. преди н.е.В разрушения дворец е била открита царската библиотека , която се е съхранила до наши дни.След разчитането им става възможно да се пресъздаде историята на астрономията и астрологията много векове назад.Оказва се , че в клинописните астрологични текстове се говори за зловещо лунно затъмнение , предвещаващо смърт на царя на Акад в месец нисан.Сравнявайки текста с хронологията на управление на месопотамските царе учените достигат до извода ,че става дума за XXIII в. преди н.е., когато в продължение на 65 години се сменят трима царе, като началото на управлението на всеки е било предшествано от лунно затъмнение в месец нисан.Това може би е и най-древния текст свидетелстващ за астрологични практики в Месопотамия.
След проведените проучвания е установено , че клинописните таблици са част от два кодекса , първия и по-стар наречен “Енума Ану Енлил” датиран към времето на първата вавилонска династия (1950-1651 г. преди н.е.) и втория “Мулапин” , което е датиран към I хилядолетие преди н.е.Ето едно типично предзнаменование от този период:
“В месец Шабати, петнадесетия ден.Венера изчезна на запад за три дни.След осемнадесетия ден Венера стана видима на изток.Води ще си изливат, Адад ще донесе дъжд , а Еа –наводнения.Цар ще отправи послание за примирие към друг цар.”

Установено е, че библиотеката в Ниневия е била предназначена за специалисти , вероятно е съществувал център от царски предсказатели , които са водили непрекъснати наблюдения на звездното небе и са тълкували за царя значението на небесните феномени.В библиотеката те са намирали указания за тълкуване на наблюдаваните явления и след проверка и преценка са съобщавали на царя своите прогнози.Явно става също ,че е съществувала мрежа от астрологични центрове от наблюдатели и предсказатели, които регулярно са изпращали до царя своите съобщения.Това се потвърждава от факта , че и в други градове като Урук и Вавилон са намерени глинени копия на споменатите серии.
Изглежда много вероятно ,че освен официалната “царска “ традиция е съществувала и друга форма на астрология достъпна за отделния човек.При разкопки в Султан тепе са открити текстове на предзнаменования, които не се отнасят към каноническите.В случая клиента е молил жреца да извърши ритуал, след който могат да се очакват предзнаменования.След ритуала , в който е участвало съзвездието Голяма мечка са били направени предзнаменования според движението на най-близката падаща звезда.Впоследствие след I хилядолетие преди н.е. започват да се използват по-малко трайни материали като восъчни листа и папирус и вероятно в резултат на многобройните наводнения, пожари и разграбвания от тези първи форми на индивидуална хороскопия нищо не е останало.
Хороскопна астрология

Нахлуването на персите в Месопотамия в 538 г.преди н.е. бележи началото на втория период в развитието на астрологията.Така месопотамската астрология прониква в Персия.Персите не са създавали проблеми на вавилонските жреци, а са ги почитали като мъдреци.През Персия астрологията прониква в Индия , където се смесва с местното учение за накшатрите (лунните домове) и така се поставят основите на индийската астрология. През този период настъпват важни промени.След завладяването на Месопотамия от персите във Вавилон се разрушава доминирането на царския дворец над страната и колосалната власт поддържана по-рано от вавилонските жреци значително е отслабена.Официален език става арамейския.Така изучаването на звездите се отделя от религиозната доктрина. Възникват първите рационални теории за обяснение на движението на звездите.
Гръцката наука , която по това време бележи разцвет също внася своя принос за развитието на астрологията и астрономията.Атинският астроном Евктемон въвежда през 432 г. преди н.е използването на тропическия зодиак. Астрономът Аристарх пръв изказва предположението,че Луната получава светлината си от Слънцето, измерва също относителните размери и разстоянието между Земята, Луната и Слънцето .И най-важното- изказва революционната за времето си теория ,че Земята се върти около Слънцето.По –късно през II в. друг гръцки учен , Хипарх , открива прецесията на равноденствената точка.Това е причината, поради която днес в астрологията говорим за зодиакални знаци , а не за зодиакални съзвездия, факт който често се бърка дори от някои съвременни български астролози.Хипарх поставя началото на годината в 0 градуса Овен, а не както неговия предшественик елинизирания вавилонянин Кидину в 8 градуса Овен.
И най-важното-появява се първия индивидуален хороскоп.Според датировката на А.Захс най-ранният хороскоп е от 29 април 410 г. преди н.е.Ето и превода:
Месец(?) Нощ (?) На (?) 14(?)…
Син Шума –Азур , син на Шумаидина , потомък на Декс беше роден.
По това време Луната беше под "Рога" на Скорпиона
Юпитер в Риби, Венера
В Телец, Сатурн в Рак
Марс в Близнаци, Меркурий, който бил залязъл ( за последен път) бил (все още) във (видимост)
и т.н.
Известни са всичко 16 вавилонски хороскопа като най-късния е съставен през 69 г.преди н.е.В тези хороскопи няма домове, липсват Асцендент и Медиум Цели , а са отбелязани само позициите на планетите в съзвездията.В някои от хороскопите намираме и конкретна прогноза за бъдещето на родения.Ето например какво предсказание е направено за хороскопа ,който е датиран за 4 април 262 г. преди н.е.:
“На родения ще му липсва богатство-храната няма да утолява глада му.Богатството с което ще разполага на младини няма да се запази, ( макар че) на тридесет и шестата си година той ще бъде богат, дните му ще са дълги и т.н.”
Откриват се и първите астрологични школи .Така например през 281 г. един вавилонянин, Берос, жрец в храма на Мардук във Вавилон основава първата астрологична школа в Гърция на остров Кос.Плиний съобщава ,че Берос получава такава слава , че в знак на признателност жителите на Атина построяват паметник в негова чест.Името халдеец( Халдея е другото име на Вавилон) става синоним на астролог.
Пикът на втория етап се бележи от нахлуването на войските на Александър Македонски в Средния Изток през 331 г. преди н.е. , когато и Месопотамия и Египет минават под управлението на гърците.Това е и началото на ера от забележителни достижения в науката и културата.Първоначално центърът на този ренесанс става градът основан на делтата на Нил- Александрия.
До това време Египет също има своите астрологични представи, корените на които се губят далеч назад във времето.Но древните египтяни са отдавали по-голямо значение на звездите отколкото на планетите.По това време е съществувала системата на деканите( появата им е около II хилядолетие преди н.е.), но те са служили основно за целите на календара.Едва след сливането на египетските идеи и вавилонската астрология се появяват основите на съвременната хороскопна астрология.Тезата ,че Египет е мястото, където се ражда съвременната хороскопна астрология е изказана за пръв път от Сирил Фейгън, но той бърка в датировката като приема ,че това е станало още по времето на фараоните.Съвременният изследовател и астролог Роберт Ханд е категоричен в твърдението си , че това наистина е Египет.Почти всички ранни източници говорят за легендарните автори Нехепсо и Петозирис.Според Франц Болл те са живели около 151 г. преди н.е.Всъщност става дума за астролози , които са използвали в качеството на псевдоним името на египетския фараон Нехепсо и неговия главен жрец Петозирис.На една друга легендарна личност от това време ,Хермес, издигната до върховенството на бог също се приписват качествата на създател на астрологичната традиция.В по-късни произведения често се срещат цитати от произведенията на гореспоменатите автори.Мнението на съвременните изследователи е ,че най-вероятно става дума за затворен кръг от висши жреци , живели по това време , които поставят основите на астрологията ,такава каквато я познаваме днес.По това време се появяват зодиакалния кръг , възходящия градус в момента на раждането-Асцендента, системата от астрологични домове.Формулират се и основните принципи за тълкуване на хороскопа.От египетските хороскопи до нас са достигнали само 10 на брой.Девет от тях са записани с демотическо писмо и са датирани в периода между 38 г. преди н.е. и 93 г. от нашата ера.Особен интерес представлява десетия хороскоп , в който се използва езика на коренното население на Египет-коптски.Той е съставен за 95 г . от н.е. и е съпроводен с обширни коментарии.В действителност гореспоменатите автори са и фактическите основатели на т.н. елинистична астрология, от която до наши дни са достигнали около двайсетина произведения.
Най-ранният известен гръцки хороскоп е картата изготвена за коронацията на Антиох I Комагенски и е от 7 юли 62 г. преди н.е.В един друг хороскоп съставен за 72 г. преди н.е. и записан от римския астролог Балбилос вече откриваме Асцендент и Медиум Цели, а положението на планетите е зафиксирано спрямо хоризонта и меридиана.Това вече е хороскоп в пълния смисъл на думата.До нас са достигнали общо около 180 хороскопа от гръцко време , като последните са от V в. от н.е.
Тъй като по това време гръцкия език е доминиращ , на него се пишат и първите книги по астрология.Историята е съхранила имената на Критодемос, Тразилий, Балбилос, Доротей, Ветиус Валенс, Хефастион от Тива, Порфирий и др.В действителност всички “елинистични” астролози са етнически египтяни или семити.Изключение прави Птоломей(100-171) , но и той живее и работи в Египет.Птоломей е ако не най-великия, то поне най-влиятелния астролог от това време.Неговото произведение “Тетрабиблос” е многократно превеждано и коментирано векове по-късно.Един интересен писател от това време е Ветиус Валенс(II в.) Той пътувал в Египет търсейки майсторите на старата традиция, подобно на някои американски астролози от наши дни , които пътуват в Индия търсейки учители по индийска астрология.Докато повечето от гръцките автори изглежда са се учили от книги , то става ясно ,че Валенс се е учил от няколкото останали живи пазители на древната традиция.Вероятно ако Валенс не е бил записал това, знанието е щяло да бъде изгубено безвъзвратно.
Така постепенно се оформят и четирите основни дяла на хороскопната астрология:
мунданната (световната) астрология
наталната (рождената) астрология
елективната(изборната) астрология
хорарната (въпросната) астрология
Както видяхме астрологията възниква първоначално като предзнаменователна астрология, обект на която е бъдещето на цялата държава.С развитието на хороскопната астрология се оформя и развива и мунданната астрология , като карти вече започват да се строят и за отделни градове и държави. Така например още в I в. преди н.е. астрологът Луций Фирман прави разчети за хороскопа на основаването на Рим.
Съвкупността от методи , които се занимават със съставянето и тълкуването на хороскопи на отделни лица в елинистичната астрология получава името генетлиалогия , което може да се преведе като натална или рождена астрология.Тук е интересен и въпроса за т.н. хороскопи на зачатието.Установено е ,че първият астролог ,който започва използването на методите на хороскопната астрология спрямо момента на зачатието е Архинопол(III в. преди н.е.) ученик на Берос.
Астрологията , която се занимава с избора на най-благоприятното време за извършване на определено действие през елинистичния период носи името катархен астрология , което ще рече “започвам, указвам пътя” или ако използваме съвременната терминология- елективна астрология.Известно е , че Селевк Никанор (328-281 г. преди н.е.) се е консултирал с вавилонските астролози за деня и часа на построяването на новия град Селевкия ,близо до Вавилон.
Интерогативната астрология (терминът за пръв път е използван от американския учен Дейвид Пингри) , която днес обикновено се нарича хорарна или часова астрология се заражда по същото време както и катархен астрологията.Този дял от астрологията се занимава с изучаването на хороскопи , построени с цел да се отговори на един или друг ясно формулиран въпрос.Един от първите известни астролози, който използва този дял на астрологията е Серапион Александрийски , живял в началото на нашата ера.
Последният гръцки астролог е Реторий , който живее през VI в.В края на VI в. император Юстиниан практически унищожава гръцката астрология и за около два века официално тя изчезва от историческата сцена.Това всъщност е и първият голям срив, който твърде неблагоприятно се отразява на предаването на астрологичната традиция в ръцете на арабите.Както по-късно ще видим втори подобен , но доста по-голям и с по унищожителни последици срив настъпва в Европа в края на 17 в., когато отново за около 2 века астрологията изчезва от сцената , за да се появи отново в края на 19 в. изменена до неузнаваемост.
Обобщение: За да разберем изключително важната роля , която играе хороскопната астрология в научната картина на света през елинизма и Средновековието ще представим тезата на големия руски учен и изследовател на историята на науката П.Гайденко.Той твърди ,че в основата на античната и средновековната наука има рязък водораздел , разграничаващ земното и небесното , подлунния и надлунния свят.Надлунният(небесния) свят е въплъщение на вечния порядък и на неизменните движения , докато в подлунния (земния) свят царят непостоянство и изменчивост.На тази база е и различието на двата дяла на знанието – математиката и физиката.Предмет на математиката са идеалните конструкции и тя има работа основно с идеални обекти.Своето приложение тя намира най-вече в астрономията, която оперира с идеалния надлунен свят.Физиката от своя страна изследва и описва земния свят , света на постоянните промени.В тази светлина става ясна особената роля , която изпълнявала астрологията в системата на научните дисциплини на елинистичната и средновековната наука , а именно на свързващ мост между математиката и физиката , между двата рязко очертани дяла на мирозданието-подлунния и надлунния свят.Това обяснява и факта, защо често астролозите през Средновековието и Ренесанса са едновременно и професори по математика и астрономия в европейските университети.
Класическа или традиционна астрология

Както казахме в началото периода на класическата астрология обхваща времето от VIII – XVII в.Този период е твърде обширен както по отношение на времето , така и по отношение на територията , където се развива.Поради тази причина ние ще се спрем на отделни територии и държави , които попадат в разглеждания период на развитие на традиционната астрология.
Първо ще направим преглед на римската и персийската астрология , след което ще преминем към арабската астрология , която се явява и базата, на която впоследствие стъпва европейската астрология.Не ще пропуснем и византийската астрология , която е твърде интересна и която също оказва значително влияние върху развитието на европейската астрология.
Астрологията в Рим

В ранното римско общество съществувала някаква форма на предсказания , които римляните заимстват от своите предци-етруските .Както е известно етруските са се славели със своите предсказания по вътрешностите на жертвени животни.По-късно след контактите си с месопотамския свят в Рим навлизат и астрологичните идеи.Известно е , че римляните наричали астролозите “халдеи”, което говори ,че първите астролози са били или чуждестранни учени от Вавилон или пък роби , които са изпълнявали тези функции.Една от ключовите фигури за разпространението на астрологичното знание в Рим е ученият –стоик Посидоний(около 135-51 г. преди н.е.), който на о-в Родос основава своя школа, където преподава философия и астрология.Негов ученик е и първият римски астролог Нигидус Фигулус(около 99-45 г. преди н.е.) ,близък приятел на Цицерон и автор на две книги с описание на звездните констелации.Фигулус бил известен като астролог сред римския сенат и когато на един от сенаторите се родил син на име Октавиан Нигидус предсказал ,че детето един ден ще се издигне до най-висшия държавен пост.Когато по-късно Октавиан Август станал император , бил толкова благосклонно настроен , че заповядал да започне сеченето на монети с изображението на неговия знак- Козирог. В последните години от управлението на Октавиан Манилий завършва своята “Астрономика”, една от първите книги, където се излага учението на мунданната астрология. В следващите години в Рим се забелязва рязък ръст на използването на астрологията , особено за политически предсказания. Всички римски императори от I в. имат имат тесни връзки с астролози, а някои от тях сами владеят това изкуство.Но да се занимаваш с астрология по това време е било твърде несигурна дейност, зависеща от настроението на управляващия в момента император. Пример за това е Тиберий(14-37 г.), наследника на Октавиан..Още преди да стане император Тиберий посещава Родос и срещайки там астролога Тразилий ,той остава толкова поразен от неговото изкуство ,че го кани при себе си .Така Тразилий става член на императорския двор и негов личен астролог до края на дните му. По същото това време обаче останалите астролози в Рим били подложени на гонения,тъй като императорът се страхувал от това в какви ръце ще попаднат техните знания.
Живелият по времето на император Константин Фирмикус Матернус ни е оставил забележителното произведение “Матезис либри”(335 г.) един от малкото дошли до наши дни паметници на античната астрология.По времето на Диоклециан и следващите императори преследванията на астролозите са възобновени, като към тях се присъединява и острата критика на християнската църква.
През 476 г. Западната Римска империя пада под ударите на варварите и в Европа настъпва рязък спад в нивото на науката и образованието, което засяга и астрологията.Единствено във Византия , източната част на Римската империя астрологията продължава да функционира чак до превземането на Константинопол от турците през 1453 г.
Астрологията в Персия

След западането на елинизма центърът на астрологическите знания се премества в Персия –в империята на Сасанидите, разпростряла се от Месопотамия до долината на Инд.Докато в Европа се забелязва упадък ,то в Персия гръцката наука като цяло и астрологията в частност намират благодатна почва за развитие.При цар Шапур I , управлявал през III в. се превеждат много гръцки произведения.На пехлеви са преведени Доротей Сидонски, Птоломей и други.За съжаление възраждането на гръцката наука не продължава дълго, но значението на този кратък разцвет се проявява няколко столетия по-късно, когато древните текстове отново са преведени , този път от персийски на арабски.Въпреки че арабите са преки продължители на делото на персийските астролози през VII в. техни фанатизирани последователи унищожават при ислямизацията на Персия почти цялата персийска литература, включително и астрологичната.Затова и за персийската астрология се знае малко.Все пак явно известна част е оцеляла , за да бъде преведена през VIII и IX в. на арабски.Също така вероятно устната традиция също не загива, понеже болшинството астролози през арабската ера са етнически перси.Това което е установено,е че персийската астрология е различна от гръцката и индийската , макар и да включва в себе си много техни елементи.Тя е включвала орбиси на планетите, както и сложни системи на планетарно взаимодействие като : рефракция, фрустрация, транслация на светлината и др.Едно от важните достижения на персийската астрология е разработката на астрологичното описание на историята на основата на тълкуването на годишните хороскопи , изготвяни за деня на пролетното равноденствие , както и на анализа на съвпадите на Юпитер и Сатурн.
До наши дни е достигнал хороскопа съставен за коронацията на цар Хосрова I , управлявал от 531 до 579 г., владетел който поощрявал дейността на гръцките, сирийските и индийски учени , работили и творили по време на неговото управление.
Според известния американски астролог Роберт Ханд след възникването си във Вавилон и миграцията в различни държави се оформят три главни клона в астрологията- месопотамски или вавилонски, индийски и египетски известен повече като елинистичен.По същото това време според него се ражда и нещо ново-персийското течение в астрологията, което според мнението му е пряко продължение на месопотамския клон в астрологията, който вероятно по това време (VI-VIII в.) поради гоненията и преследванията се е развивал и разпространявал нелегално .И когато след 200-300 г. на сцената се появява арабската астрология , ние виждаме нещо съвсем различно , понеже арабската астрология е твърде различна от гръцката, въпреки влиянието на елините, особено на Птоломей. И понеже нашата европейска астрология се явява продължение на арабската астрология, то може да се каже , че ние сме наследници на месопотамския клон , извод който очаква своето потвърждение и от други учени и изследователи.
Астрологията в арабския свят

С падането на Римската империя в края на V в. Европа потъва в мрака на Средновековието.По същото това време над пустините на Арабия изгрява звездата на арабската цивилизация.Ислямът, който традиционно води началото си от 662 г. започва постепенното завоюване на заобикалящите ги цивилизовани страни.През VIII-IX в., когато може да се каже ,че този процес вече е приключил започва усилена работа по усвояване на античното културно наследство.Най-големи са достиженията при династията на Абасидите, която започва своето управление през 750 г.През 762 г. халиф Абасид Ал Мансур (754-775г.) сменя старата арабска столица Дамаск с новата -Багдад.Градът е построен по геомантически принцип-той е с кръгла форма и е обграден с три концентрични стени с четири входа.Показателен е факта ,че датата на основаването на града и неговата планировка е определена от двамата придворни астролози- персиеца Наубахт и евреина Маша'алах .Багдад става оживен икономически и търговски център и за кратко време натрупва несметно богатство.В началото на IX в. той става най-големия град в света с население около 1 милион души, докато в същото време най-големите градове в Европа не надхвърлят няколко хиляди души.През 777 г. еврейския учен Якоб бен Тарик основава в Багдад първата астрологична школа.Една от големите заслуги на Ал Мансур е ,че събира покрай себе си много преводачи (основно сирийски) и ги насърчава да започнат превеждането на оцелелите манускрипти.Основно се правят преводи от сирийски, персийски, гръцки и индийски, като зараждащата се арабска астрология стъпва основно на елинистичната и персийска традиция, но синтезира в себе си елементи и от други традиции, например от индийската астрология тя взема учението за лунните домове. Благодарение именно на тези преводи астрологията дължи своето разпространение в арабския свят.
При наследниците на Ал Мансур астрологията продължава да процъфтява -особено по време на управлението на Махди(775-785), Харун ал Рашид(786-809), Амин(809-813), Мамун (813-833) и Мутасим (833-842).По това време творят и едни от най-крупните арабски астролози.Първият от тях е ал Кинди(?-873) считан за баща на арабската астрология.Той превежда на арабски над 200 трактата , а сам е автор на десетина произведения.По известен в Европа е неговия ученик Абу Машар(786-886), който превежда Птоломей на арабски и също пише книги.Историята е съхранила имената и други велики астролози от тази епоха – Маша'аллах(740-815) и неговия ученик Ал Каят (770-835) известен в Европа като Албохали. Ал Батани(858-929) пише коментарии към Птоломей, а Алкабитус(?-969) –един от най-четените през Средновековието автори създава нова домова система , която носи неговото име. И накрая трябва да споменем едно друго име – това на Абенрагел(1016-1064), известен през Средновековието като Ал Риджал и Албохазен Хали.Този велик мъж е автор на забележителния астрологичен трактат ”De judiciis astrorum”(За влиянието на звездите) и многократно е превеждан на староиспански, старопортугалски, латински , еврейски и старофренски.Носил е почетния титул “Summus astrologus”- най-велик между астролозите.Един от най-забележителните учени на арабския свят Ал Бируни (973-1048) също е автор на астрологично произведение- “Въведение в елементите на астрологичното изкуство”.
Астролозите от този период не се стремели да аргументират своите доктрини , както това било в епохата на елинизма.Както и през европейското Средновековие доказателствата не били задължителни , тъй като влиянието на звездите бил факт , който се подразбирал от само себе си.Астрологията печели голяма популярност и сред народа.Така например в книгата “ Хиляда и една нощ” робинята Таваруд обяснява свойствата на седемте планети, значенията на лунните домове и зодиакалните знаци.
От това време до нас са дошли и голям брой планетни таблици (зиджи) съставени от арабски учени, които не съдържат никаква теория , а само числови данни.По късно на тяхна основа европейските учени ще строят своите изчисления.
Един от големите центрове на арабската наука става Испания, където в университетите в Севиля и Гренада астрологията се преподава като учебна дисциплина.Друг интелектуален център е град Кордоба , с население от близо половин милион души , където се стичат млади любознателни хора от цяла Европа за да се обучават.Един от тези младежи , Херберт Лионски , също идва да се учи тук , а по-късно става папа под името Силвестър II .Много легенди са свързани с неговото име, но това което е несъмнено е , че той е бил един от най-образованите хора на своето време.
Ние дължим признание на арабските учени за техните преводи и за запазването на древните астрологични текстове.Да се вижда обаче в арабския свят само съхранител на астрологични знания значи да се игнорира голяма част от арабската мъдрост.Но докато не се преведе поне част от огромното количество астрологични трудове на арабски, персийски и турски, които понастоящем стоят недокоснати в музеите и библиотеките по цял свят , ролята и значението на арабската астрология ще си остане непознато за нас.Макар и да има известни опити в тази посока , за съжаление трудовете на цяла плеяда знаменити автори си остават недостъпни за съвременния читател.За сравнение ще посочим ,че на съвременните историци на науката са известни имената на 116 арабски автори , които са писали книги по астрология!Освен тях няколко десетки са книгите , авторите на които са останали неизвестни.И от цялото това богатство на съвременни европейски езици са преведени не повече от 5-6 автора.
Преди да преминем към развитието и разпространението на астрологията в Средновековна Европа нека хвърлим един поглед върху астрологията във Византия.
Астрологията във Византия

След падането през V в. на Римската империя нейна пряка наследница става Византийската империя.През IV-VII в. ние срещаме цяла плеяда от автори , добре запознати с гръцката традиция.Сред тях се открояват имената на Хефастион от Тива (края на IV в.) , Юлиан Лаодикейски( края на V в.) , Хелиодор(V-VI в.) , Реторий ( началото на VII в.).
През VII-VIII в. се забелязва упадък на астрологията във Византия, като от една страна причина за това е острата критика от страна на църквата , а от друга обедняването на интелектуалния живот в страната.
Астрологията се възражда едва в края на VIII в. благодарение на преводите от арабски и сирийски език.По своя характер византийската астрология е основно елинистична , но съдържа и други елементи , заимствани от произведенията на арабските автори.По мнението на изследователите тя не прибавя нищо ново , а следва сляпо традицията на гръцките автори. Въпреки че критиката от страна на църквата продължава , в дворовете на византийските монарси съществуват астролози , към които владетелите често се обръщат за съвет във важни за страната моменти.
Михаил V Калафат(1041-1042) се обръща към астролозите за да разбере дали избрания от него момент за отстраняването на императрица Зоя е подходящ. Голямо уважение към астролозите изпитва Константин IX Мономах (1042-1055).Той се опитвал сам да определи съдбата си според движението на звездите. Към астролозите в критически обстоятелства се обръща Михаил VII(1071-1078) за изясняване изхода на събитията.
Алексей I Комнин(1081-1118) обръщал малко внимание на астрологията и дори по едно време изгонил всички астролози от Константинопол.Но когато на небето се появява огромна комета той се принудил да се обърне към градоначалника Василий, който бил компетентен в тази област , за да му разясни значението на това небесно явление.
Мануил I Комнин (1143-1180), внук на Алексей I , сляпо се доверявал на предсказанията на астролозите и не предприемал никакви действия преди да стане ясно дали позициите на звездите са благоприятни.
С огромно доверие към астрологията се отнасял Алексей I Ангел(1195-1203) , който отказвал да пътува преди да се консултира с астролозите.
Патриархът на Константинопол, Йоан Каматир (1198-1206) бил не само изтъкнат църковен деятел , но и компетентен астролог.Той е автор на две астрологични произведения , в които описва основните положения на астрологията.
Отношението към астрологията сред образованите кръгове на византийското общество било нееднозначно.Имало и критици, както и яростни привърженици.Мощната опозиция от страна на Църквата се поддържала от такива изтъкнати учени като Михаил Псел(XI в.) и Ана Комнина(XI-XII в.).Ще споменем имената и на други образовани люде, които са оставили името си в историята и са съдействали за развитието и разпространението на астрологията.
Разцвета на астрологията във Византия дължи много на Феодор Метохит, централна фигура в тогавашния политическия и духовен живот и живял по време на управлението на Андроник II (1263-1267).По това време се водели разгорещени спорове коя от двете науки е по значима- математиката или астрологията.В крайна сметка спорът завършил в полза на “науката за звездите”.Неговата дейност бива продължена от ученика му Никифор Григорий(1295-1360).
Известно е че по това време медицината е неразривно свързана с астрологията.Познанията по астрология през Средновековието са били задължителна част от образованието на лекаря.Един от забележителние медици по това време Йоан Актуарий е бил добър познавач на астрологията.В своето съчинение “За диагностиката” той определя критическите дни на болестта, свързвайки ги с положението на Слънцето и Луната в зодиака като разглежда и връзката между отделните човешки органи и зодиакалните знаци.
По време на династията Комнини (1204-1461) център на науките става град Трапезунд(носещ днес името Трабзон и намиращ се на територията на Турция).Голяма е заслугата за това на Григорий Хиониад (средата на XIII в.-1330г.).В ролята на епископ той прекарва в Тебриз, Персия 6 години .Завръщайки се в Трапезунд той донася много книги на персийски по астрология., които превежда на гръцки и прави коментарии към тях.Григорий Хиониад основава астрологични школи в Константинопол и Трапезунд , които продължават да функционират и след смъртта му.Понеже по това време гръцките учени установяват ,че планетните таблици на Птоломей са остарели и се нуждаят от преработка, той превежда редица зиджи-арабски астрономични таблици даващи възможност да се определи положението на планетите.
В периода от последната четвърт на XIV в. до средата на XVв. във Византия се наблюдава последния подем на астрологията свързан с дейността на Йоан Абрамий.През 1370 г. той става личен астролог на император Андроник IV .Абрамий става основател на астрологична школа , която процъфтява от 1370 до1400 г.
В тази школа е бил засилен интереса към затъмненията, което е видно от запазилите се документи.Абрамий и неговите колеги преписват и превеждат множество книги и значението на тази тяхна дейност е неоценимо, понеже именно благодарение на тях до наши дни достигат множество редки произведения.Йоан Абрамий редактира “Тетрабиблоса” на Птоломей, “Апотелесматика” на Хефастион от Тива , както и няколко работи на Теофил от Едеса.
Сред представителите на неговата школа се открояват имената на Елефтерей Елей( известен повече под псевдонима Палхус) и Дионисий. Тяхното дело е продължено от Йоан Хортасмен и Исидор Киевски.Но дните на Византия като цяло и на византийската астрология в частност са преброени- през 1453 г. Константинопол е превзет от турците .
Астрологията в Европа през Средновековието и Ренесанса

Официално е прието периода между 500г. и 1500г да се нарича Средновековие, т.е.между падането на Рим-западната част на Римската империя(около 500 г.) и падането на Византия- източната част на Римската империя (около 1500 г.).Ренесансът е течение на обновление и реформация в науката, изкуството и политическия живот , което първоначално възниква в Италия (XIVв.) и по късно в другите европейски държави (XVв.).Тъй като обаче няма ясна граница между двата периода , то ние ще ги разгледаме заедно. Нека сега да видим как се развива астрологията в Европа през този период.
Периодът между VI и X в. бележи най-ниската точка в европейската астрология.Това основно е свързано с общото обедняване на културния и духовен живот по това време.Астрологията през този период представлява пъстра смесица от наблюдения на небесни явления – лунни фази, затъмнения, комети и планетарни асоциации с дните от седмицата , с числата , с билки и други растения , с минерали и т.н.Ако астрологията има някакво по-конкретно практическо приложение , то е повече свързано с мундиалната , отколкото с рождената астрология.
Най-известният астролог по това време е Алкуин(IXв.), родом от Йона, Северна Британия, който по късно става учител по астрология на Карл Велики и с името на когото се свързва възраждането на астрологията в Европа.
Както е известно през VIII в. арабите завладяват Испания и Сицилия и се установяват на новите територии.На тези две места става и срещата между двете култури-арабската и европейската.Арабската култура и наука е на много по-високо ниво от европейската и постепенно тя започва да прониква в европейските образовани кръгове.Когато започват да се превеждат различни текстове от арабски на латински, астрологичните произведения са едни от първите.Голяма част от терминологията и концепциите са заимствани от арабите и впоследствие те трайно се настаняват в европейската астрологична литература.
Доколкото е известно първите преводи на арабски астрологични текстове са направени през около 980 г. от Лупит от Барселона.В началото е бил превеждан Фирмикус Матернус ,който се е радвал на особена почит, но след като през 1184 г. Платон от Тиволи превежда Тетрабиблоса на Птоломей, европейските учени могат да се запознаят с един от най-забележителните умове на древния свят.
Историята свързва този период с две имена , благодарение на които голяма част от арабската наука става достояние на европейците – Аделард от Бат(1080 – 1152), който превежда множество астрологични трактати и Герхард от Кремона (1114 – 1187), италиански учен , който пътува до Толедо за да търси Птоломей и намира там множество книги на арабски и антични автори.
Особено важна роля за разпространението на астрологичните знания изиграва Алфонс X Мъдрия(1221-1284), крал на Кастилия , а по-късно и крал на Германия.Той покровителства науката и литературата и сам се занимава с астрономия и астрология.По негова инициатива през 1248 г. в Толедо се събират испански, арабски и еврейски учени и разработват нови таблици за движението на планетите.През 1252 г. те биват издадени и получават името Алфонсинови таблици.Няколко века поред чак до времето на Кеплер те се използват от астролозите .
Главният проблем на астрологията по това време е приспособяването й към догмите на християнската религия , тоест адаптирането на идеята за фатализма с идеята за свободната воля.Компромисното решение е намерено от такива авторитети като доминиканеца Тома Аквински и францисканеца Йоан Дунс Скот, според които астрологията е наука, която заслужава доверие и не влиза в противоречие с християнското учение , понеже небесните тела действително влияят на земните тела ,но нямат власт над свободната воля на човека.
Най-големите учени от това време са и ревностни привърженици на астрологията.Роберт Гросетест(1175-1253), английски философ и теолог и една от централните фигури в Англия през XIII пише , че науката за звездите е най-висшата от всички науки.Роджър Бейкън , считан за баща на научната мисъл е ревностен привърженик на астрологията и смята ,че войните могат да бъдат избегнати ако внимателно се използва мунданната астрология.С успех я практикува и Алберт Велики смятан за най-големия учен на своето време.
Новите европейски университети също спомагат за съживяването на астрологията като я включват в учебните си програми.През 1125 г. университетът в Болоня основава специална катедра по астрология , а от 1250 г. тази дисциплина се преподава и в Кембридж(основан през 1225 г.).Френският крал Карл V открива факултет по астрология в Парижкия университет , като лично папата дава своето благоволение, макар и това да не е било необходимо понеже със специален законодателен акт от 1215 г. астрологията е била определена като една от университетските дисциплини.
Мнозина от тези забележителни мъже стават и практикуващи астролози като някои от тях постъпват на служба в кралските дворове.Един от първите учени за които е известно, че е служил като придворен астролог е Майкъл Скот , който в началото на XIII в. служи като астролог в двора на император Фридрих II.
Един от най-успешните практикуващи астролози през ранното Средновековие е Гвидо Бонати, роден около 1210 г. В хрониките на град Форли се пазят сведения за това как през 1282 г. неговите съвети помагат да се съхрани града от настъпващите войски на папа Мартин IV.Много италиански градове през този период имат на служба официални астролози.Един от най-известните от тях е Бласиус от Парма(ок.1315-1416) .Той е бил изтъкнат учен , преподавател в няколко университета.През 1405 г. той публикува прогноза за настъпващата година.В тази своя работа той предрича лошо време, пожари, корабокрушения, изобилие на вино , масло и зърно.Също така той предупреждава, че ще има инфлация на цените и бунтове сред бедните.След изобретяването на книгопечатането подобни предсказания получават голямо разпространение и през 1469 г. вече излиза първия ежегоден астрологичен алманах.
Шестнадесети век бележи развитие на астрологията и в други европейски страни, което се стимулира от разпространението на печатното слово, от културата на Ренесанса и нарасналия брой на университетите в Европа.
В Чехия твори Киприан Леовитий(1524-1574) - един от най-известните астролози на своето време.
През 1500г. унгарският крал Матиаш Корвински основава Пресбургския университет в днешна Братислава , който става известен благодарение на своите специалисти по астрология, но за съжаление се налага да бъде закрит поради войната с турците.
През 1450 г.полският учен Мартин Крул основава катедра по астрология в университета в Краков, а най- известният по това време полски астролог Мартин Билица(1433-1493) става близък приятел и съратник на известния немски учен и астролог Йохан Мюлер –Региомонтан , и му помага при изготвянето на неговите астрологични таблици.По-късно Билица става придворен астролог на крал Матиаш, а по-късно и на друг унгарски крал- Владислав Ягелончик.
Визитата в Англия през 1553 г. на големия италиански учен и астролог Джеронимо Кардан(1501-1576) във връзка с изготвянето на хороскопа на младия крал Едуард VI. оказва огромен стимул върху развитието на английската астрология.Политическите борби в Англия в началото XVII в. достигнали своята кулминация в гражданската война и републиката от 1640-1650 г. тясно се преплитат с астрологията.Тя се използва на всички равнища- за пропаганда, за поддържане на теологията и политическата идеология и най-вече за консултиране на политическите лидери в тяхната борба за властта.Най-известният английски астролог от това време е Уйлям Лили(1602-1681) , който дава едновременно съвети и на роялистите и на републиканците.Неговата слава частично е свързана с издавания от него алманах , който през 1649 г. достига 30 000 екземпляра.Той е може би и първият астролог , който започва да публикува своите прогнози във вестниците.През 1649 г. той е поканен да води колона в един от тогавашните вестници.
По това време в Италия творят няколко големи астролози.Лука Гаурик(1476-1558) предсказва на Александро Фарнезе ,че ще стане папа.Когато той става папа не само го възнаграждава богато , но и му дава епископска титла .Джовани Маджини(1555-1617), професор по математика в университета в Болоня и член на комисията за смяна на календара към папа Григорий XIII се прославя не само като автор на астрологични трактати , но и като математик, картограф и астроном.Андреа Аргол(1570-1657) е автор на ефемериди и книги върху арабската астрология, а професорът по математика в Павия Плацидус де Тити (1603-1668) описва своята домова система в трактата си “Физиоматематика”.Тази система и понастоящем се използва от болшинството астролози в цял свят.
Трайно място заема астрологията и в Германия.Големите учени Тихо Брахе и Йохан Кеплер са известни повече със своите астрономически наблюдения, но и двамата са практикуващи астролози.Тихо Брахе постъпва на служба в датското кралско семейство и прави хороскоп на крал Христиан, а Кеплер дава астрологични съвети на известния по това време пълководец граф Валенщайн и издава астрономични таблици станали известни под името Рудолфинови таблици..Региомонтан (1436-1593) издава първите печатни ефемериди, а Валентин Найбод(1476-1560) пише голям трактат върху Птоломей и арабската астрология. През 1535 г. излиза за пръв път оригиналният гръцки текст на Тетрабиблоса на Птоломей , като изданието е осъществено от Йохан Камерарий.
Във Франция най-голяма е известността на Нострадамус(1503-1566) .Той става личен лекар на крал Карл IX, а от съветите му се възползва и Катерина Медичи..Но най-вече той е известен със своите “Центурии” , популярни предсказания , които се радват на голяма популярност и в наши дни.Кралският двор във Франция се ползва от услугите на Морен де Вилфранш(1583-1656) . Той - 19 - присъства на раждането на Луи XIV и по-късно изготвя хороскопа на краля Слънце.През 1661г. в Хага излиза с финансовата подкрепа на полската кралица неговия фундаментален труд “ Галска астрология”.
По това време започват и първите по-сериозни нападки срещу астрологията.Един от най-образованите и влиятелни хора по това време-Пико дела Мирандола(1463-1494) публикува съчинение със заглавие “Против предсказателната астрология”.Един след друг двама папи осъждат предсказателната астрология- първата була от 1586 г. е на папа Сикст V , а втората - на Урбан VIII от 1631 г.Религиозните лидери на Реформацията- Лютер и Калвин имат много остро и негативно отношение към астрологията.В резултат на това през 1572 г. Болонският университет , който в продължение на столетия е бил най-крупния център по астрология спира преподаването на тази дисциплина.
Откритията на такива учени като Коперник, Кеплер и Нютон подхранват един механистичен подход , който постепенно прониква във всички науки.С началото на “ерата на разума” всичко, което не може да бъде обяснено по рационален начин бива обявено за предразсъдък и илюзия.Постепенно умовете на времето се оттеглят от астрологията, а тя пада до нивото на примитивното мислене и суеверие.През 1666 г. Жан-Батист Колбер , френски министър от времето на Луи XIV премахва астрологията от списъка на учебните дисциплини в Сорбоната.Подобна участ сполетява астрологията и в другите европейски градове като през 1817 г. в университета във Вюрцбург е закрита последната катедра по астрология в Европа.Така астрологията постепенно изчезва от научния хоризонт и преминава в графата “средновековни предразсъдъци”.
Обобщение: Новата картина на света , която измества такива авторитети като Птоломей и Аристотел внасяйки един нов, рационален поглед се отразява пагубно на астрологията.Това е вторият голям удар върху нея след отмирането на елинистичната астрология.Но ако след първия удар тя успешно се съвзема по време на арабите, то сега последствията са катастрофални.И когато в началото на XX в. астрологията се завръща от състоянието на клинична смърт , в което е била повече от два века вече нищо не е както преди.От традиционната, класическа астрология са останали отломки , от които авторите на новото време се опитват да съградят новия храм на звездната наука.Но много идеи, концепции и методики се оказват безвъзвратно остарели и загубени, било поради духа на новото време, било поради прекъснатата връзка с традицията.Болшинството от книгите по времето на Средновековието и Ренесанса са написани на латински и това е още една тухла в стената , която прегражда старото и новото време.Така древното знание се преражда в нещо ново , което може да наречем съвременна или модерна астрология и което само отчасти напомня за своя прародител.
Модерната астрология

През XVIII и XIX в. астрологията вече била считана за “мъртва наука”.В действително тя се намирала в състояние на “клинична смърт” и животът й бил поддържан от дейността на представителите на тайни духовни общества и самостоятелно практикуващи любители. Сред имената на практикуващите астрология през този период може да споменем името на гениалния немски поет Гьоте (1749-1832), който след като съставил хороскоп на своята приятелка Кристине Вулпиус със задоволство установил, че нейната рождена Луна хармонира с неговото рождено Слънце.Ще добавим и името на Новалис(1772-1801), известен немски поет романтик , който също проявявал силен интерес към астрологията.
Единствената страна , където интересът към астрологията не изчезва напълно е Великобритания.Разбира се и в някои други страни има публични изяви на интерес към астрологията, но те са краткотрайни и спорадични .Така например през първата половина на XVIII в.в Кралския университет в Валядолид, Испания преподава професора по астрология Хасинто Гонзалес Конде, а в Саламанка, Испания катедрата по астрология се възглавява от Диего де Торес Виляроял(1726-1770).По същото това време в Италия активна астрологическа дейност се развива от Джеронимо Ардженти, академик в Академията в гр.Ферара.През 1772 г. професорът от Краковския университет Якоб Неговецки издава книга в защита на астрологията.През 1823 г. Юлиус Пфаф(1774-18350), немски астроном и астролог и последния европейски професор по научна астрология публикува на немски своя превод на Тетрабиблоса на Птоломей.Но нека сега да обърнем поглед към Англия.
През 1790г. Ебенезер Сибли издава своята “Астрологична наука”, наръчник от над 1000 страници.Друг англичанин, Джеймс Уйлсън, издава през 1819 г.”Пълен речник по астрология”.Най-забележителната фигура в астрологията в началото на XIX в. е Роберт Крос Смит(1795-1832) известен повече под псевдонима Рафаел.Той е автор на няколко популярни брошури и книги посветени на астрологията, а от 1827 г. започва да издава периодичното издание “Профетик месинджер “, което се радва на огромен успех и продължава да излиза и до днес под името “Рафаелс Алманах”.Друга важна фигура от това време е Ричард Джеймс Морисън(1796-1874), бивш военен пишещ под псевдонима Задкиел.Трябва да отбележим и имената на д-р Уйлям Саймонит и Алфред Пийрс, които творят през втората половина на XIX в. През 1850 г. вълната на спиритизма залива Европа.Европейската култура открива мъдростта и духовната философия на Изтока, възникват множество духовни общества и организации , като най-важна роля за възраждането на астрологията има основаното от Елена Блаватска Теософско общество.Човекът, който придава съвременен вид на астрологията и който с право може да бъде наречен “баща на модерната астрология” е Уйлям Фредерик Ален (1860-1920), известен повече под псевдонима Алън Лео.Той е ученик на Блаватска , а по-късно основава астрологична ложа към Теософското общество .В многобройните си книги Алън Лео представя в достъпна и модерна форма астрологичното учение.Кратко време след тяхното излизане интересът към подобна литература бързо се разпространява и в други страни на Европа и Америка.
Пионерите на астрологията в другите страни са и автори на първите ръководства , по които се учи младото поколение европейски и американски астролози.Във Франция пионер във възраждането на астрологията е Шарл Никуло(1854-1925) пишещ под псевдонима Формалхаут.В Германия твори Алберт Книпф(1853-1924), един от най-големите немски астролози в началото на XX век.Карл Брандлер Прахт(1864-1939) от Австрия е автор на забележителната “Астрологична колекция” в 6 тома , а американският астролог и писател Кристофър Зейн(1882-1951) написва множество астрологични съчинения под псевдонима Елбърт Бенджамин.
Астрологията бавно и трудно си възвръща загубената репутация, борейки се с критиките и отрицанието както от страна на науката , така и от страна на представителите на официалната власт.Алън Лео двукратно е обвинен във “врачуване” и докато през 1914 г. той успява да се защити , то през 1917 г. той трябва да заплати по решение на съда глоба в размер на 5 фунта и 25 шилинга-една твърде голяма за онова време сума.По същото това време , от другата страна на океана , след като американската астроложка Еванжелина Адамс(1868-1932) печели дело заведено срещу нея , през 1914 г. е отменен закона срещу астрологията.
Появяват се и първите астрологични организации.През 1860 г. английският астролог Р. Дж. Морисън основава Астрометеорологичното общество, а през 1915 г. Алън Лео основава в Лондон астрологичната ложа към Теософоското общество.През 1907 г. в Холандия е основана т.н. “Асоциация за съвременна астрономия и астрология”, през септември 1922 г. в Мюнхен се организира Конгрес на европейските астролози, първото в света събитие от подобен род, а през 1938 г се основава Американската федерация на астролозите.
Въпреки всеобщото мнение на учените , че астрологията е “умряла завинаги”, благодарение на малцината сериозни изследователи започват да се изучават и публикуват астрологични трудове от античността и Средновековието.В периода 1898-1953 г. излиза 12-томния Каталог на гръцките астрологични кодекси(съкратено CCAG), в който са събрани всички гръцки астрологични ръкописи намиращи се в европейските библиотеки.Интерес представляват изследванията върху астрологията на такива учени като Рене Гиньон и Буше Льоклерк във Франция, Вилхелм Гундел в Германия и Дейвид Пингрии в САЩ.Систематични изследвания над астрологията провежда забележителния швейцарски психолог и психиатър Карл Густав Юнг(1875-1961).Той формулира един от основополагащите принципи на съвременната астрология , този за синхронността –събитията , които настъпват в даден момент са свързани помежду си независимо от разстоянието, което ги отделя.Юнг предсказва признанието на астрологията и завръщането и като учебна дисциплина в университетите.
Безспорно е , че Великобритания е страната, в която е направено най-много за възраждането на астрологията.Но в тази страна възниква едно ново явление , което става сериозна преграда за възприемането и одобряването на астрологията като сериозна наука.Това е т.нар. вестникарска или поп астрология.
На 24 август 1930 г. вестник “Сънди Експрес” отпечатва хороскопа на Маргарет, новородената дъщеря на графа на Йорк.Статията е последвана от лавина от писма, в които читателите молят автора Ричард Нейлор за цяла серия материали на астрологични теми.Когато в един от следващите броеве Нейлор успешно предсказва гибелта на британския самолет К-101, тиражът скача неимоверно , а конкурентните издания също започват да публикуват хороскопи и да отделят място на астролозите.Така новата мода бързо се разпространява по света, като хороскопите стават неотменна част от популярната преса.
Особен интерес представлява ролята, която астрологията изиграва по време на Втората световна война.Когато Хитлер идва на власт болшинството немски астролози с ентусиазъм посрещат новата власт.Мнозина от тях симпатизират на новите идеи, а един от водещите астролози от това време д-р Хуберт Корш, който е и издател на астрологичното списание “Зенит”(1930-1938) дори влиза в редовете на националсоциалистическата партия.Както става ясно от свидетелските показания на Нюрнбергския процес по поръчка на управляващите хороскопи са правени както на Хитлер и неговия антураж , така и на германската държава.
След войната интересът към астрологията отново нараства.Възникват нови дружества и организации, като все повече хора се заемат със сериозно и задълбочено изучаване на астрологичното знание.През 1946 г. в Париж е създаден организация под името Международен астрологичен център.През 1947 г. е основан Немския астрологичен съюз, през 1948 г. в Лондон е създаден Факултета по астрологични науки, а през 1956 г. в Дания е открит Института на Ирене Кристиансен, едно от най-старите съществуващи в момента астрологични учебни заведения.Извършените през 60-те години от френския учен Мишел Гоклен статистически проучвания недвусмислено доказват влиянието на планетите върху човешката съдба.Оказало се , че в изследваните хороскопи на 6000 военноначалници най-важната планета е Марс, докато при 3 500 учени това е Сатурн.По-късно тези изследвания са потвърдени от проф.Айсенк от Великобритания, което оживява дискусията около астрологията сред научните среди.
Преминавайки през периоди на гонения и забвение днес астрологията се радва на небивала популярност в целия свят.Както показва едно проучване , ако през 1914 г. от 5 000 германци само един е знаел своята зодия, то днес 95% от тях се интересуват от зодиите си, като се оказало обаче, че по-голямата част от тях не знаят към коя кръвна група принадлежат.През 1975 г. Институтът за проучване на общественото мнение Галъп установява , че близо 32 милиона американци вярват , че звездите влияят върху живота на хората.Оказало се също ,че броят на практикуващите в САЩ астролози надхвърля 10 000.Десет години по-късно Галъп разкри , че сред юношите на възраст между 13 и 18 години 55 % вярват в астрологията.По данни от същата 1975 г астрологичните организации в Европа са 18, в САЩ функционират 3 национални и 150 локални организации, както и голям брой такива сдружения в Азия ,Австралия и Южна Америка.В целия свят излизат над 100 специализирани списания по астрология на десетки езици, а броят на новите заглавия излизащи всяка година на книжния пазар надхвърля 200.Според каталога на библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон от началото на века досега са излезли над 12 000 книги посветени на астрологията.
През втората половина на XX в. обаче се появи едно явление , което изцяло промени формата и съдържанието на това , което беше останало от традиционната астрология.От своеобразната симбиоза между модерната психология и астрологията се роди т.н. психологична астрология , корените на която трябва да се търсят в произведенията на Дейн Ръдиард (1895-1985).През 1936 г излиза неговата книга “Астрология на личността”, която може да се смята за крайъгълен камък в това ново русло , в което поема астрологията.Така през 1968 г Бруно и Луиза Хубер основават своя Астропсихологичен институт в Адлисвил близо до Цюрих, а през 1983 г Лиз Грийн основава в Лондон Центъра за психологическа астрология.Между най-важните раздели на това направление трябва да се споменат хуманистичната астрология (Дейн Ръдиард), холистичната астрология (Бруно Хубер), трансперсоналната астрология (Майкъл Рошър) и ревизираната астрология(Томас Ринг).Според представителите на тези школи основната задача на астролога е да разкрие силните и слаби страни в хороскопа , както и успешните и кризисните периоди в живота.По тяхно мнение с волеви усилия всеки човек може да избегне и трансформира неблагоприятните влияния на звездите.Така в края на XX в астрологията се трансформира в нещо ново и непознато наречено съвременна астрология , в която модерната психология изцяло доминира, а от класическата астрология е останала само терминологията и отчасти понятийния апарат.
Положението в което се намира астрологията в края на XX в би било твърде безутешно ако през 1993 г не се бе случило едно твърде знаменателно събитие. Трима забележителни мъже – Роберт Ханд , Роберт Шмидт и Роберт Золер поставят началото на проекта “Хиндсайт”(“Поглед назад”).Двама от тях –Роберт Ханд и Роберт Золер са известни американски астролози с дългогодишна практика, а Роберт Шмидт е друг американски учен посветил се на изучаването на древногръцката философия, математика и наука.Проектът си поставя твърде амбициозни цели- да преведе целия оцелял елинистичен корпус от астрологични трактати, както и голяма част от средновековната европейска астрологична традиция .За гръцкото направление отговаря Роберт Шмидт, а за латинското-Роберт Ханд и Роберт Золер , който има вече известен опит с превода на Гвидо Бонати.В близко бъдеще проектът планира стартирането и на други направления- арабско, еврейско, санскритско и т.н.Скоро започват да излизат и първите книги –преводи на Ветиус Валенс, Птоломей, Антонио де Монтулмо, Омар, ал Кинди и др.Но за съжаление както често става в живота не е отчетен един важен фактор-човешкия.Пръв напуска проекта Роберт Золер.През 1997 г го последва Роберт Ханд , който стартира свой проект наречен “АРХАТ”(“Асоциация за възстановяване на стари астрологични текстове”).
Каква е ситуацията към днешния момент.Благодарение на усърдието и самоотвержения труд на тези трима автори около 2/3 от елинистичната традиция е преведена.Преведени са и дузина трактати на еврейски, арабски, средновековни и ренесансови автори.Периодично се организират курсове , лекции и семинари посветени на античната и средновековната астрология.Съвременните астролози се докосват до едно огромно и неподозирано съкровище , което съвсем доскоро е било скрито от техния поглед.Не случайно според мнението на някои астролози проекта “Хиндсайт” е най-забележителното събитие в астрологията на XX век.

Така завръщайки се към своите корени астрологията навлиза в новото хилядолетие едновременно древна и млада, носейки със себе си хилядолетната мъдрост на звездното знание така както ни е завещано от великите магове на древността.

Няма коментари:

Публикуване на коментар