петък, 3 май 2013 г.

Арабска Молитва


В пустинята гореща тя расте, красива, съвършена роза. Ден и нощ очаква тя своята свежа и ободряваща доза вода.
Капки от роса, проливен дъжд или поне веднъж тя искаше да срещне признание, известност и слава.
Но тя отказа се от своето светско съществуване и насочи поглед в белия си цвят.
Молейки се за вода в топлите пясъци, Аллах чу нейните молитви и заповяда тя да бъде най-достойната сред пустинните цветя. Тя си мислеше: "Вече мога да летя със своя упояващ мирис на моята душа. Ще пръсна аз аромата си за този свят, но няма да остана в него."
Вятърът и облаците чуха нейното намерение и сякаш за последен път изсипаха небесни капки от сълзите на Всемира- сладка благодат.
С последен дъх тя се поклони пред своя създател и прие капките живот от небесата.
Отново свежа розата с молитва изчака сутрешните лъчи на слънцето пак да огреят свещения и цвят.
Днес е последният и ден и тя беше тъй щастлива и осъзната, че е дала на света и аромата и самотата си като вечността богата направи своята молитва и дочака да усети края.
Лист по лист окапа розата красива и напомняйки за себе си тя остана със своята молитва пак да се роди щастлива раздавайки се за Всемира.
Сълзите на Аллах се изляха от небето като свещени капчици любовна роса, които оставиха отпечатъка на красотата в дюните от пясък...
Розата изпълни своята задача и бе щастлива от своето съществуване, от свояата любов и от своята молитва отправена към Своя Все милостив и Милосърден създател.
Сега вече тя е наистина щастлива!


РЕДЖИ 2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар